Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
„Така си и мислех” - каза си полугласно Сири. Тя прибра книгата в предвидливо взетата целофанова торбичка и я пъхна в джоба на шлифера си. През тази нощ Сири Холм напусна библиотеката „Гюнерус” в 00:13. Идването й и тръгването й не бе отбелязано от нито една от камерите за видеонаблюдение. И понеже, в очакване наличен електронен ключ, тя бе използвала администраторския, никой никога нямаше да може да проследи идването й по запазилите се електронни протоколи.
Осемнадесета глава
- Шон Невинс ли? Ти сериозно ли? - засмя се Сюзън.
- Че какво не му е наред? - учуди се Фелиша. - И въобще какво значение има дали е той, или някой друг? Просто не искам да завърша гимназията девствена.
- Но Шон Невинс? Та той е мамино синче? Ако родителите му имаха по-малко пари, всички щяха да видят какво нищожество е.
- Ей, ти кого наричаш „нищожество”? Момчето, с което имам среща ли?
- Та той си е нищожество.
- А на мен, извинявай, ми харесва. Освен това е красавец - намеси се Холи.
- Благодаря, Холи - каза Фелиша и се принуди да се засмее.
- Никой не спори, че е красавец - засегна се дълбоко Сюзън. - Освен това нали не се каним да се омъжваме за него. Просто трябва да се оправим с това. Остана само ти, Фелиша. Не искаш ли да си дръпнеш? - подаде й трева тя, от която почти нищо не бе останало.
Фелиша поклати глава и си запали обикновената цигара, която стискаше между пръстите.
- Най-добрите са във Вирджиния. Те, разбира се, не са по-полезни от твоята - каза сухо тя. - Аз обичам главата ми да е ясна.
Седяха на брега на река Джеймс. Сюзън Мъдокс, Холи Льо Волд и Фелиша Стоун. Три приятелки, свикнали да делят всичко. Дори и най-личното. Дори и онова, което Фелиша въобще не искаше да дели, но се бе поддала и говореше против волята си. Например за това, че все още е девствена, въпреки че скоро щеше да завърши училище. Сюзън гледаше просто на нещата:
- Важното е да те изчукат и ако бъде направено повече или по-малко културно, то това е плюс.
- По дяволите, той би трябвало да може поне да те съблазни истински, ако, разбира се, на теб не ти е все едно - каза Холи.
- Не ми трябва непременно да съм влюбена. Не е в това въпросът, но си мисля, че трябва да съм сигурна, че бих могла да се влюбя в този човек - опита се да обясни Фелиша.
- Не, наистина, ти се каниш да се жениш или да се чукаш? - отново настоя на своето Сюзън.
На практика, на Фелиша често й се искаше да мине и без едното, и без другото. Съвсем невинаги обаче. А напоследък бе стигнала до заключението, че еднократният необвързващ секс е точно онова, което й трябва. Не само за да се оправи с това, защото скоро щеше да стане на осемнадесет и бе готова за него. Струваше й се, че така е правилно, и имаше различни причини за това. Бе успяла да издържи дотогава, докато у нея не бе съзряло убеждението, че сама го иска. Поради това Сюзън бе донякъде права. Влюбването можеше да почака до по-сериозен случай. И все пак някои неща бяха важни - той трябваше да е красавец.
Сюзън си дръпна за последен път и хвърли фаса във водата. Фелиша проследи с поглед все още неизгасналото огънче. Зад гърба им, натам, накъдето водеше идващата от „Ривър драйв” пътечка, гърмеше купонът на Брайън Андерсън, от който бяха избягали за малко. Виковете и стоновете стигаха до нови и нови висоти. Фелиша знаеше, че още малко и полицията щеше да дойде и да ги помоли да престанат. Ако искаше да си тръгне оттук с Шон, избягвайки срещата с някой от бащините си колеги, бе време да се връща на купона и да го отведе със себе си. Как обаче да го направеше, без да се прави на безнадеждно влюбена? Понеже, ако искаше да запази нещо, то това бе известно достойнство.
Връщаха се през градината на семейство Андерсън, пълна с цъфтящи вишни. Цветчетата ухаеха прекрасно. Фелиша си спомняше разни неща от наученото по време на уроците по поезия за японския поет Басьо, живял през 17. век. Всяка година, когато вишните цъфвали през май, той събирал приятелите си. Лежали под дърветата и съчинявали дълги стихотворения, наричани „ренга” -нанизани строфи. Всяко следващо хайку подхващало мисълта на предишното. Всички участници трябвало да се придържат стриктно към формата на ренгата. Трябвало обаче да се съчиняват без замисляне, без да се обръщат към величествени образи, а да предават моментните си усещания и мигновените си впечатления. Една такава дълга импровизация. Един вид джаз с думи.
- Старият вир! Скочи жаба. Плясък на вода - произнесе изведнъж Фелиша.