Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Защото си странен, Зербровски.
- Не - отрече той - защото виждам начина, по който Рейнолдс и Къркланд се гледат.Те са напълно отнесени, Анита, В-Л-Ю-Б-Е-Н-И.
Въздъхнах.
- Може би.
- Ако не си видяла, то е защото не си искала да видиш.
- Може да съм била заета.
Този път Зербровски остана тих.
Погледнах го.
- Не отговори на първия ми въпрос - ще ходя ли на следващото местопрестъпление, за да проверявам работата на Тами?
Той спря да се люлее на петите си и застана тих, със сериозна физиономия.
- Не знам, до известна степен вероятно.
- В такъв случай се прибирам вкъщи.
Той ме докосна по рамото.
- Отиди на другото местопрестъпление, Анита, моля те. Не давай на Долф още причини да се вбесява.
- Това не е мой проблем, Зербровски. В този случай Долф усложнява собствения си живот.
- Знам, но двамата полицаи, които са били и на двете местопрестъпления, твърдят, че второто е зле. Съответства повече на твоята квалификация, отколкото на Рейнолдс.
- По какъв начин съответства?
- Насилие, много насилие. Долф не иска да знае дали има магия, той иска да разбере дали нещо, което не е човек, го е извършило.
- Долф е фанатик на тема да не дава подробности на хората си, преди те да са видели местопрестъплението, Зербровски. Това, което ти ми каза току-що, ще го вбеси много.
- Страхувах се, че не би отишла, ако не... добавех малко.
- Какво те интересува дали Долф и аз враждуваме?
- Тук сме, за да разрешаваме престъпления, Анита, не да се караме по между си. Не знам какво тормози Долф, но един от вас трябва да се държи като възрастен. -Той се усмихна. -
Аха. Наясно съм, че нещата вървят на зле, след като ти си възрастната, но това е положението.
Поклатих глава и го пляснах по рамото.
- Такъв трън в задника си, Зербровски.
- Радвам се, че съм оценен - отвърна той.
Гневът замираше и едновременно с това избликналата енергия. Облегнах глава на рамото му.
- Изведи ме, преди отново да се почувствам зле. Ще отида на второто местопрестъпление.
Той сложи ръка около раменете ми и ме прегърна леко.
- Ето това е малкият ми федерален шериф.
Вдигнах глава.
- Не прекалявай, Зербровски.
- Не мога да се въздържа, съжалявям.
Въздъхнах.
- Прав си, не можеш да се въздържиш. Забравй, че съм казала нещо, продължавай да приказваш дразнещи остроумия, докато ме изпращаш обратно при Джейсън.
Запътихме се през стаята, неговата ръка все още бе обвита около раменете ми.
- Как се озова с върколак-стриптизьор като шофьор за деня?
- Излезе ми късметът, предполагам.
19
Второто местопрестъпление се намираше в Честърфийлд, който е бил привлекателен адрес за по-амбициозните, преди повечето богаташи да се преместят още подалече в
Уайлдууд и след него. Кварталът, през който Джейсън ни караше, контрастираше ярко с големите и изолирани къщи, които бяхме видели току-що. Това беше квартал на средната класа, на средностатистическа Америка, на един вид гръбнака на нацията. Съществуваха хиляди точно като него. Но при този не всички къщи бяха еднакви. Пак бяха прекалено близо една до друга и носеха еднаквост в себе си, сякаш някакво колективно съзнание ги беше проектирало, но някои бяха едноетажни, други на два етажа, някои бяха тухлени, а други - не. Единствено гаражите изглеждаха едни и същи при всички, сякаш архитектът не е бил склонен да прави компромис с този детайл.
В дворовете имаше дървета със среден размер, което означаваше, че областта е повече от десетгодишна. Нужно е време, за да могат да пораснат.
Видях огромната антена на новинарския бус още преди да видя колите на полицията.
- Мамка му.
- Какво? - не разбра Джейсън.
- Репортерите са вече тук.
Той вдигна поглед.
- Откъде знаеш?
- Никога ли не си виждал новинарски бус с една от онези големи антени?
- Май не.
- Късметлия - казах.
Вероятно заради новинарския бус, полицейските коли бяха блокирали улицата. Когато някой имаше време, вероятно щеше да донесе от онези официално изглеждащи заграждения. В този момент разполагаха с полицейска патрулка, униформен, който се беше облегнал на нея и жълта полицейска лента, опъната между пощенските кутии по цялата улица.
Имаше два буса на местни новинарски канали и известно количество представители на печатни медии. Последните могат да бъдат разпознати винаги, защото имаха фотоапарати и нямаха микрофони. Въпреки че завираха магнетофони в лицето ти.
Наложи се да паркираме приблизително на половин пряка от тях. Когато двигателят замлъкна, Джейсън попита: