Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Тъмните петна по тялото се намираха на двете длани, двете китки, точно под лактите, раменете, ключиците, под коленете, над глезените, и през всяко стъпало. Краката бяха разделечени, а не прободени заедно. Не са се опитвали да имитират Разпятието. Беше странно да си създаваш чак толкова труд и да не копираш тази драма от миналото.
Самият факт, че не са се опитали, ми изглеждаше необичаен.
Главата на мъжа беше наведена напред. Шията му изглеждаше бледа и непокътната. Върху почти бялата му коса имаше потъмняла кървава превръзка точно зад едното ухо. Ако пироните бяха толкова големи, колкото си мислех, ако причината за тази кръв е бил пирон, върхът му би трябвало да стърчи от лицето, но това не бе така. Застанах на пръсти.
Исках да видя лицето.
Бялата коса и лицето, отпуснати от смъртта, говореха, че мъжът е по-възрастен, отколкото останалата част от него изглеждаше. Тялото бе добре поддържано тренировки, вероятно е вдигал тежести, тичане, единствено лицето и бялата коса подсказваха, че вероятно е на повече от 50 г. Целия този труд, за да се поддържаш здрав и във форма, и накрая някаква откачалка пристига и те заковава за стената.
Изглежда толкова нечестно.
Наведох се прекалено много напред и се наложи да се подпра на върховете на пръстите си, за да не падна. Докоснах изсъхналата кръв на стената. Едва тогава осъзнах, че бях забравила хирургическите си ръкавици. По дяволите.
Зербровски се озова до мен с ръка на лакътя ми, за да ме подкрепи, без значение дали имах нужда или не.
- Как ме остави да дойда тук, без да съм си сложила ръкавици?
- Не очаквах да докосваш доказателство - отвърна той. Измъкна шише с дезинфектант за ръце от един от джобовете си. - Кати ме кара да го нося.
Оставих го да излеее малко в ръцете ми и ги изтърках. Не че се притеснявах сериозно, че мога да хвана нещо от толкова малък допир, по-скоро го направих по навик.
Човек не взима части от местопрестъплението вкъщи, освен ако не се налага.
Гелът се сгъсти по кожата ми и имах усещането, че ръцете ми са мокри, въпреки че знаех, че не са. Огледах местопрестъплението, като разглеждах останалото, което преди това не бях.
Върху кремавите стени беше използван цветен тебешир. От двете страни на тялото имаше пентаграми с различни размери. Розово, синьо, червено, зелено, почти като декорация. Всеки глупак, който се опитва да имитира ритуално убийство е досатъчно запознат, че да използва няколко пентаграми. Но имаше и скандинавски руни, начертани сред многоцветните пентаграми. Не всяка откачалка знае, че скандинавските руни могат да бъдат използвани при ритуалната магия.
Един семестър учих Сравнителна религия при професор, който наистина харесваше старонорвежкия. Това ме накара да изуча руните по-добре, отколкото повечето християни ги познаваха. Оттогава минаха години, но все още ги разпознавах достатъчно, че да бъда озадачена.
- В това няма смисъл - констатирах.
- Какво? - не разбра Зербровски.
Посочих към стената, докато отговорях.
- Мина време откакто изучавах руни в колежа, но извършителите са използвали всички руни в доста стандартен ред. Ако наистина извършваш ритуал, то го правиш с конкретна цел.
Не използваш всички старонорвежки руни, защото някои от тях си противоречат. Имам предвид, не искаш да ползваш руна за хаос и руна за ред. Не мога да се сетя за истински ритуал, при който можеш да използваш всичките. Дори ако искаш да призовеш някаква противоположност, някакво лечение, вреда, хаос, ред, бог, богиня, пак не го правиш. Някои от тях не могат да бъдат лесно направени, за да са подходящи за всякаква полярност/противоположност. Също така са в доста стандартен ред, като по учебник.
Отдръпнах се назад, като повлякох Зербровски със себе си, защото продължаваше да ме държи за лакътя. Посочих към лявата страна до тялото докато го гледахме.
- Започва с Феху*., преминава направо и свършва с Дагаз*. от другата страна.
Някой просто е копирал, Зербровски.
(*Феху - първата руна; руната на собствеността; )
(*Дагаз - последната; руната на светлината; )
- Знам, че това звучи страхливо, но усещаш ли някаква магия? - попита той.
Помислих върху това.
- Питаш дали това е било магия?
Той кимна.
- Да, чувстваш ли магия?
- Не, в тази стая не е имало нищо магическо.
- Как може да си толкова сигурна? - запита той.
- Магията, всякаква свръхестествена сила, оставят следа след себе си. Понякога това е просто като изтръпване на тила ти, настръхване на кожата ти, но друг път е като шамар в лицето, или дори имаш чувството, че си се блъснал в стена. Но тази стая е мъртва,