Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Зербровски. Не съм достатъчно надарена със свръхествени способности, за да уловя емоции от станалото тук, и съм доволна от това. Но ако това е била някаква голяма магия, щеше да е останало нещо от нея, но стаята е просто местопрестъпление, нищо повече.
- След като не е имало магия, тогава защо са всички тези символи? -поиска да разбере той.
- Нямам никаква представа. Както изглежда, той е бил прострелян зад ухото и прикован към стената. Тялото не е поставено така, че да имитира някакъв мистичен или религиозен символизъм, с който да съм запозната. След това са нахвърляли някакви пентаграми наоколо и са копирали от книга руни.
- Коя книга?
- Има много книги за руните, всички колежански учебници, които тръгват от окултното и свършват с Ню Ейдж. Вероятно ще ти се наложи да отидеш до някой магазин в колеж или до
Ню Ейдж-магазин, а може и да направиш поръчка през всяка книжарница.
- Значи това не е ритуално убийство? - каза той.
- Може да има ритуал от гл. т. на убиеца, но да е направен с магическа цел?
Не.
Той въздъхна дълбоко.
- Добре, и Рейнолдс каза така на Долф.
- Детектив Тами Рейнолдс, единствената вещица от служителите ви? -попитах.
Той кимна.
- Долф защо не й е повярвал?
- Обясни, че е искал потвърждение.
Поклатих глава и това не ме накара да усещам замаяност. Чудесно.
- Той не й се доверява, нали?
Зербровси сви рамене.
- Долф е просто предпазлив.
- Пълни глупости, Зербровски, не й вярва, защото е вещица. Тя е християнска вещица, за бога, Последовател на Пътя. Не можеш да получиш по-общоприето експертно мнение, от това на християнска вещица.
- Ей, не се ядосвай на мен, не аз те измъкнах от леглото, за да проверявам работата на
Рейнолдс.
- А той щеше ли да я довлече дотук, за да проверява моята работа, ако аз бях първа на местопрестъплението?
- Трябва да попиташ Долф за това.
- Може и да го направя - заявих.
Зербровски пребледня леко.
- Анита, моля те, не преследвай Долф ядосана. Той е в много лошо настроение.
- Защо?
Той отново сви рамене.
- Долф не споделя с мен.
- Само днес ли е в лошо настроение, през последните дни, или...?
- Последните няколко дни е по-зле, но две убийства в една нощ му дадоха причина да бъде кисел и той се възползва напълно от това.
- Страхотно, направо страхотно - казах.
Гневът ми помогна да се отдалеча с тежки стъпки към прозорците, които заемаха почти цялата стена. Стоях там и се взирах в невероятната гледка. Нищо друго, освен хълмове, дървета, изглеждаше сякаш къщата се намира насред някаква необятна пустош.
Зербровски застана до мен.
- Хубава гледка, а?
- Който и да е извършил това, трябва да е наблюдавал къщата. - Махнах към прозорците. - Трябвало е да знае със сигурност, че няма съсед, който би могъл да забележи какво прави.
При стрелба може да рискуваш, но да го закачиш на стената, с всички тези символи... не, трябва да си сигурен, че няма да бъде видян.
- Доста организирано за откачалка - отбеляза Зербровски.
- Не и ако някой не иска да го мислят за откачалка.
- Какво искаш да кажеш?
- Не ми казвай, че двамата с Долф не сте се сетили за това.
- За кое?
- За някой близък на мъртвеца, някой, който се готви да наследи всичко това.
- Огледах дневната, която бе голяма колкото целия долен етаж на къщата ми. -
Когато дойдохме ми беше прекалено зле, за да забележа наистина, но ако и останалата част от къщата е толкова впечатляваща, то ще се получават и парй.
- Не си видяла плувния басейн, нали?
- Басейн?
- Вътрешен, с джакузи, достатъчно голямо, че да побере дванайсет човека. Въздъхнах.
- Както казах, парй. Проследи ги, разбери кой ще се облагодетелства. Ритуалът е само фасада, димна завеса, която убийците се надяват, че ще ви обърка.
Той стоеше и се взираше в красивата гледка, ръцете му бяха зад гърба и леко се полюшваше на пети.
- Права си, точно същото си помисли и Долф, след като Рейнолдс каза, че в това няма магия.
- Няма да ходя на другото местопрестъпление, само за да проверя отново работата й, нали? Защото, ако случаят е такъв, се отправям към вкъщи. Може да не съм харесвала винаги детектив Тами Рейнолдс, но тя е доста добра в това, което прави.
- Просто не харесваш, че тя излиза с Лари Къркланд - съживителя, когото обучаваш.
- Не, не ми харесва, че двамата с Лари се срещат. Тя е първото му сериозно гадже, така че прости ми, но съм настроена покровителствено.
- Странно, аз въобще не съм настроен покровителствено към Рейнолдс.