Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Мустаците на Назим потрепериха.
– Срещу кого? Срещу семейство Дьо Карвил?
– Ами защо пък не?! Атентат, който се е целил в Александър, в единствения наследник. Доводите ми не са съвсем глупави... Александър е работел по рисков проект – петролопровода Баку–Тбилиси–Сейхан, който минава насред Кюрдистан. Александър е преговарял директно с турското правителство, докато Работническата партия на Кюрдистан организирала атентат след атентат по цялата територия...
Назим избухна в смях.
– Кюрдите! Хубава работа! Банда селяни, които... Ами вие западняците виждате атентати навсякъде!
– Назим, говоря сериозно. На Работническата партия на Кюрдистан не ѝ е харесало, че черното злато минава под носа на кюрдите, без да спре на територията им... А сигурно още по-малко щеше да ѝ хареса хипотезата за нахлуване на булдозерите на Дьо Карвил, охранявани от танкове на турската армия.
– Съгласен съм, Кредюл, ама чак пък да взривят самолета, в който е младият Карвил... Впрочем каква полза от атентат срещу Карвил?
– А защо не и една засукана шпионска история? Ако са отвлекли Лиз-Роз, преди самолетът да излети, или пък, ако двойници се качват в самолета вместо семейство Дьо Карвил, които са предупредени за предстоящия атентат...
Назим отново се разсмя, удари ме силно по гърба и поръча още две ракии.
Прекарахме цялата нощ, гледайки корабите по Златния рог, и през цялото време говорихме само за разследването. Като си помисля, това бяха най-хубавите моменти от работата ни. Най-хубавите ми спомени от първите месеци на разследването в Турция. После, след лятото на 1982 година, престоите ми в Турция се разредиха.
И все пак на 7 ноември 1982 година бях отново в Турция. Бях пристигнал преди петнадесетина дни. Научих новината след три дни от Назим. Матилд дьо Карвил не бе проявила нужния такт и не ми я бе съобщила. Пиер и Никол Витрал претърпели инцидент в Трепор малко преди разсъмване в събота срещу неделя. Пиер изобщо не се събудил, а Никол била между живота и смъртта. От Истанбул ми бе трудно да повярвам в инцидента.
Какво ставаше с мен?
Жертва на професионална деформация ли бях, или имах предчувствие?
Седях в стаята си в хотел „Аскоч“ и изведнъж ме обзе силен страх. Ужасен, брутален страх. За първи път си дадох сметка, че да продължавам да работя за семейство Дьо Карвил по този случай, означаваше да изгубя годините си – тогавашните и всички, които щяха да ми останат после...
И въпреки всичко продължих.
45 Роман на английския писател, поет и художник Д. Х. Лорънс, чието първо издание е отпечатано в Италия и не е било публикувано във Великобритания до 1960 г. заради непристойни за онова време думи – бел. прев.
2 октомври 1998 г., 11 часът и 52 минути
„Насион“.
Марк вдигна очи. Гърбът му бе плувнал в пот. Тук трябваше да слезе и да вземе регионалния влак. В един миг Марк се озова на перона. Беше задъхан и силно разстроен. Седна на една пейка, затвори тетрадката и отвори раницата си. Бе напълно объркан и имаше чувството, че ще полудее.
7 ноември 1982 година...
Датата се бе запечатала в паметта му. Толкова често я бе виждал, гравирана върху паметника на гроба на дядо му през следващите години. Нямаше какво друго да прави, докато баба му плачеше. Тя ходеше всеки ден на гробищата. В дните, когато не бе на училище, Марк я следваше, бутайки количката, в която спеше Лили. Беше далеч. Изкачваха се по един дълъг стръмен бряг, а Никол плачеше, та се късаше.
7 ноември 1982 година...
Mарк повървя малко напосоки в коридора на метрото, търсейки линия А сред коридорите с указани посоки, които се пресичаха в грамадната станция. Малко по малко нормализира дишането си и започна да размишлява. Маршрутът на влака бе в главата му: посока – Венсен, Ноази Льо Гран, Бюси, Сен-Жорж. Забави крачка. Не трябваше да върви много бързо, не трябваше да се оставя да бъде увлечен от спиралата на събитията – тетрадката на Гран-Дюк, убийството на детектива и изчезването на Лили, инцидента с дядо му и баба му. Течението, което пълзеше по дългите коридори, вледеняваше изпотения му гръб. Не бе глупав и знаеше, че не трябва току-така да се хвърля в устата на вълка. Или поне – да не го прави, без да вземе предпазни мерки. Картата на метрото отново се изписа в съзнанието му и Марк се усмихна. Бе прекалено умен, за да поеме в обратна посока. Не. Само щеше да пропътува една станция повече в посока „Дефанс“. Още няколко изгубени минути, но те щяха да са му достатъчни, за да сложи на сигурно място онова, което бе научил, да „подслони“ информацията.
След по-малко от две минути Марк бе сред блъсканицата на Лионската гара. Остави се потокът пътници да го повлече по безкрайните коридори. От двете му страни танцуваха грамадни афиши, хвалещи новите филми, които щяха да се появят скоро на екрана... Ето го мъжа, който шепнеше в ухото на коня, че трябва да се спаси редник Райън... Ето ги и рекламите на най-новите книги на пазара, на концертите. Марк обърна леко глава и видя един афиш, който оповестяваше концерт на Шарлели Кутюр в „Батаклан“46.