Без теб

В резултат на разследването ми научих, че най-вярната му любовница била Полин Колбер, французойка от типа „работещо момиче“ – неомъжена, отговаряла за продажбите във фирма „Тотал“. Според думите ѝ тя била последната, с която той се любил – и то на 22 декември 1980 година, в деня преди отпътуването на семейството със злощастния самолет. Тя уточни, че му „доставяла радост“ много пъти и ми призна, че впоследствие много я възбуждала мисълта, че е правила любов с човек, който двадесет и четири часа по-късно станал на пепел при самолетна катастрофа. Призна ми без никакъв срам, че Александър бил супер. Дотам била хлътнала, че му направила свирка в сараите на двореца Топкапъ под носа, по-точно под брадите, на гавазите. В лице не бе лоша, а тялото ѝ несъмнено възбуждаше. Дори усетих, че не би имала нищо против да забоде в сбирката си и един частен детектив. Но размислих – не ме бива да се набутвам в подобни ситуации...

Вследствие на моите проучвания се появи и въпросът била ли е Вероник дьо Карвил в течение на лудориите на съпруга си. Трудно е да се повярва, че не е знаела нищо. А вторият въпрос естествено е дали му го е връщала. Не намерих никакво доказателство за това. Всичко показваше, че е била леко потисната и че почти винаги е била сама с момиченцата. Първо с Малвина, а после и с Лиз-Роз. Приемала малко хора, но това вече го казах. Опитах се да открия сред посетителите някой кандидат-любовник и евентуален баща на Лиз-Роз... Тамошният градинар имал син, с когото се срещнах. Младежът беше красив като бог. Очевидно е копаел градината гол до кръста и се е мотаел пред капаците на прозорците ѝ... Беше от типа мили нежни момчета, които биха могли да предизвикат любовни фантазии у млада жена от Западна Европа, прочела със смущение „Любовникът на лейди Чатърли“45. Само че младежът нищо не ми призна, а и беше с черни очи, така че в чисто генетичен план не уреждаше нещата.