Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
„Всичко ще се оправи – помисли си Марта. – Накрая всичко винаги се оправя.“
На следващата сутрин Марта бързо излезе навън, за да купи черни найлонови чували за боклук, а Греблото отиде до магазина на пристанището и донесе оттам насмолено въже. На свой ред Кристина купи три чорапогащника от магазина на хотела. Ана-Грета бързо обу единия, който изглеждаше особено елегантен, като обясни, че старият й ще свърши чудесна работа за банкнотите. След това те много внимателно заключиха вратата на апартамента и се заеха да пълнят крачолите на чорапогащниците с банкноти. Тъй като Ана-Грета беше с най-дълги крака, започнаха с нейните чорапогащници и се оказа, че всички банкноти ще се съберат в два. Греблото завърза краищата им на професионални моряшки възли, а после Умника ги уви на руло в два черни чувала за боклук. Най-сетне Греблото здраво омота получения пакет с насмоленото въже, като остави достатъчно дълга част, за да ги окачат.
– Добре, това е всичко – каза Умника.
Очите му светеха с характерния момчешки блясък. Той се обърна към Греблото:
– Значи гарантираш, че въжето ще издържи?
– Моите възли винаги издържат, а и този път съм подсигурил всичко двойно – отговори Греблото.
Това звучеше успокоително. На следващата сутрин двамата се събудиха към пет часа, както обикновено, за да изпразнят пикочните си мехури. Облякоха се и почукаха на вратата на апартамента на дамите. После се хванаха на работа. Греблото стисна края на въжето и те спуснаха във водосточната тръба черния пакет, който приличаше на наденица. Тъй като бяха стегнали банкнотите, преди да ги натъпчат в чорапогащниците, двуметровият вързоп с лекота се събра във водосточната тръба и остана свободно място. Умника беше пресметнал, че дъждовната вода ще тече малко по-бавно през тази тръба, но не толкова, че да предизвика подозрения. Най-сетне завързаха свободния край на въжето за горния край на водосточната тръба, като използваха специалните възли на Греблото. И тъй като насмоленото въже беше също толкова тъмно на цвят, колкото и самата водосточна тръба, отгоре не се виждаше нищо. Дори някой екстрасенс нямаше как да разбере, че вътре бяха скрити почти пет милиона крони.
Мина почти цял час, докато двамата свършат с работата. Движението по улицата постепенно ставаше все по-натоварено. И така, докато слънцето се издигаше все по-високо в небето, петимата седнаха на закуска – доволни от това, което бяха постигнали. Този път не се задоволиха с обикновената континентална закуска, а си поръчаха специалното меню, което съдържаше и тяхната любима съставка – шампанското. Мисията им беше приключена и единственото, което остана да им напомня за кражбата, беше празната черна пазарска количка марка „Урбаниста“.
35.
Моментът, който бяха отлагали толкова дълго, настъпи: дойде денят, в който щяха да съобщят за престъпленията си на полицията. Според плана на Марта трябваше да отидат в едно малко уютно полицейско управление, където тя можеше да седне и да си поговори на спокойствие с някой вежлив полицейски служител. Но старото полицейско управление в историческата част на града – където над входа на сградата дори имаше един очарователен червен фенер – беше затворено. Наложи да отидат в „Кроноберг“ – огромния полицейски комплекс на остров Кунгсхолмен, в който имаше килии за задържани с мярка за неотклонение и всичко останало. Марта вдигна поглед към гигантската сграда от червени тухли и потръпна. Това място я караше да се чувства като истински престъпник – и това усещане я подразни, докато не осъзна, че си беше точно такава.
Другарите й бяха зад нея, а пазарската количка – в краката й, когато застана на рецепцията, хвърли един леден поглед на момичето зад нея и заяви:
– Искам да съобщя за престъпление.
– Да, добре, да не са ви обрали?
– Не, става дума за отвличане.
– Отвличане?
Момичето на рецепцията пребледня и бързо се обади на някого по вътрешната линия. Марта не чу какво каза, но малко след това при тях се появи един едър полицай с големи мускули. Изобщо не изглеждаше вежлив, както очакваше Марта, и когато го поздрави с реверанс, той очевидно се изненада.
– Насам – каза полицаят.
– А моите приятели? – възрази Марта.
– Всички ли ще съобщавате за едно и също престъпление?
– Да, за едно и също – потвърди Марта и си даде сметка, че това наистина звучеше много глупаво.