Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Такан я гледаше внимателно.
— Съжалявате ли, лейди Сония?
Тя си пое дълбоко дъх и бавно издиша.
— Не толкова, колкото щях да съжалявам, ако Гилдията бъде унищожена, а аз съм можела да го предотвратя. Но се надявам да не се налага да я използвам. – Тя се усмихна накриво и погледна към Акарин. – Това би означавало, че Върховният повелител е мъртъв, а аз тъкмо изгубих желание това да се случи.
Акарин повдигна вежди. Такан се изсмя.
— Харесвам я, господарю – каза той. – Наставничеството й се оказа добър избор.
Акарин тихо изсумтя и отпусна ръцете си.
— Знаеш много добре, че не съм избирал нищо, Такан. – Той се приближи до масата и разгледа подредените върху нея предмети – Сега, Сония, искам да огледаш всички тези живи същества и да обмислиш как би могла да приложиш върху тях умението, на което току-що те научих. После ще ти дам няколко книги, които трябва да прочетеш.
Глава 12
Цената на пазената тайна
Ротан се надигна в леглото, отмести един от параваните пред прозорците и въздъхна. Навън се развиделяваше. Слънцето скоро щеше да изгрее, но той вече се беше разсънил.
Магьосникът погледна към седалището на Върховния повелител. Сградата се мержелееше между дърветата. Скоро Сония щеше да се появи и да се запъти към Банята.
През последната седмица той я беше наблюдавал непрестанно. Макар да не я беше засичал повече с Акарин, нещо в поведението й определено се беше променило. В походката й се забелязваше увереност. По време на обедната почивка тя сядаше в градината да учи, което му позволяваше да я наблюдава от прозорците на Университета. През последната седмица тя лесно се разсейваше. Често се спираше и се оглеждаше, мръщейки се от притеснение или тревога. Понякога вперваше поглед в далечината с мрачно изражение на лицето. В такива моменти изглеждаше толкова пораснала, че той едва я разпознаваше.
Но най-големи притеснения пораждаха в него моментите, когато тя поглеждаше към седалището на Върховния повелител. Тогава лицето й придобиваше замислено изражение, но всъщност онова, което го плашеше най-много, беше липсата на омраза или страх в погледа й.
Той потръпна. Как тя можеше да гледа към дома на Акарин, без да показва ни най-малко безпокойство? Доскоро не беше така. Какво я бе променило?
Ротан забарабани с пръсти по перваза на прозореца. Година и половина се беше подчинявал на заповедта на Акарин да стои далеч от Сония. Беше разговарял с нея единствено в присъствието на други хора, когато щеше да изглежда странно, ако я избягваше.
„Толкова дълго изпълнявам нареждането му. Едва ли ще я нарани, ако се опитам поне веднъж да поговоря с нея".
Небето просветля. Трябваше само да слезе в градината и да я пресрещне по пътя й към Банята.
Той се отдалечи от прозореца и започна да се облича. Едва когато тръгна към вратата, се спря и се замисли. „Само няколко въпроса – помисли си той. – Акарин сигурно дори няма да ни забележи”.
Коридорът в жилищната сграда на магьосниците беше празен и тих. Обувките на Ротан потракваха в бърз ритъм, когато той се спусна по стълбите към изхода. Излезе в двора и сви към градината.
Избра да я изчака в едно от малките места за почивка, встрани от главната алея. То не се забелязваше от седалището на Върховния повелител. По-голямата част от градината се виждаше от най-горния етаж на Университета, но все още беше твърде рано, за да има някакви магьосници в сградата.
Половин час по-късно Ротан чу приближаващи се леки стъпки. Надникна между дърветата и въздъхна с облекчение. Тя беше закъсняла, но въпреки това следваше установения ред. Сърцето му се разтуптя. Ами ако откажеше да разговаря с него? Той се надигна и отиде до изхода от нишата, точно когато тя я подминаваше.
— Сония.
Тя подскочи, но после впери поглед в него.
— Ротан! – прошепна тя. – Какво правиш тук толкова рано?
— Опитвам се да те видя, разбира се.
Момичето леко се усмихна, но след това на лицето й се появи познатото предпазливо изражение и тя погледна към Университета.
— Защо?
— Искам да разбера как стоят нещата.
Раменете й помръднаха.
— Нормално. Мина доста време. Свикнах – и се научих как да го избягвам.
— Вече прекарваш всяка вечер там.
В погледа й се появи неувереност.
— Да. – Тя се поколеба, след което леко се усмихна. – Радвам се, че ме държиш под око, Ротан.
— Не толкова отблизо, колкото би ми се искало. – Ротан си пое дълбоко дъх. – Трябва да те питам нещо. Той... кара ли те да правиш нещо, което не искаш, Сония?