Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Разширявам огнения пръстен около мен, докато достигне първата редица войници. Те пламват, но не се превръщат в пепел. Напротив, преминават невредими през огъня с насочени оръжия. Хвърлям към тях десетина огнени кълбета, но този път те нямат никакъв ефект. Над главата ми във въздуха изсвистява нещо червено, което пробива гърдите на могадориански войник, но той продължава да се движи напред. Разпознавам предмета. Това е тръбата на Девет. Девет се спуска на празните скамейки до мен. Макар и насред атаката, усещам облекчение само при вида му. Обзема ме спокойствие и увереност, че дори и тези пожароустойчиви могадорианци ще бъдат победени, щом сме двамата с него.
— Радвам се, че се присъедини — крещя аз.
Той стои съвсем близо до мен, но очевидно не чува гласа ми.
— Хей, Девет! — опитвам отново, но той не реагира. Продължава да се взира в настъпващите могадорианци.
Когато войниците са на няколко метра от нас, земята под краката ни започва да трепери и да се тресе. Опитвам да се хвана за стената, но трудно запазвам равновесие. В следващия момент от другата страна на арената се разнася едно страхотно бум и над нас се посипва дъжд от парчета от черната скала. Девет отбягва огромен отломък, който се удря в стената зад мен и пробива широка дупка, която води навън. Поглеждам през нея и виждам синьо небе.
Насред вихрушката от прах и отломъци започва да се издига подиум. И там в средата му е Сетракус Ра. Също като някаква дяволска рок звезда, мисля си аз. Над трите медальона върху гърдите му пламти червеният белег около врата му. За мой ужас огънят ми изгасва в момента, в който той се появява. Опитвам да осветя краката си с моя лумен, но дланите ми не светят. Сетракус Ра удря с края на златния си жезъл по земята и изревава за тишина. Войниците пред мен веднага се обръщат към него. Един по един те оставят оръжието си отстрани.
— Всички вие сте избрани да приключите тази битка! — изкрещява Сетракус Ра. — Вие трябва да унищожите децата на Лориен. Когато ги убиете, ще ми донесете медальоните и сандъците им. Ще унищожите техните приятели сред хората. Не трябва да ме проваляте!
Могадорианските войници надават одобрителни викове и вдигат едновременно юмруци.
Сетракус Ра отново удря с жезъла каменния под.
— Могадор ще управлява тази галактика! Всичко на всяка планета ще бъде наше!
Войниците отново надават викове и размахват оръжието си във въздуха.
— Ще се бием заедно. Аз ще се бия заедно с вас. Ще спечелим тази битка и ще унищожим всичко живо на Земята!
Пак се опитвам да запаля моя лумен, но той все още не действа. Тогава се опитвам с мисълта си да повдигна голям остър камък и да го запратя към Сетракус Ра, но камъкът не помръдва. Гривната ми се е свила и не дава признаци за живот. Заветите ми, моето наследство, ме бяха напуснали.
Войниците са се обърнали кръгом и отново насочват оръжията си към нас. Без заветите си сме твърде лесен прицел. Трябва да се махнем оттам.
— Девет! Оттук! — изкрещявам аз.
Изглежда, че този път ме чува. Завърта глава и ме поглежда. Двамата се придвижваме към дупката в стената. Заставаме на ръба ѝ, огрени от студена светлина, и аз поглеждам надолу към долината, на хиляди метри под нас. Хвърлям поглед над рамото си и виждам настъпващите могадориански войници.
— Ще се движим по ръба на планината — казва Девет. — Ето, хвани се за ръката ми.
Стискам силно ръката му. Но едва сме направили първата крачка по снежния ръб, когато разбираме, че заветът на Девет също го е напуснал. Под краката ни има само въздух. Започваме да падаме. Хвърлям поглед към Девет, който е напълно шокиран. Черната му дълга коса се развява около лицето му. Под нас много бързо се приближават две тъмни врати. Приготвям се за болезнения сблъсък. За огромно мое изумление аз минавам с главата напред през лявата врата и продължавам да падам, докато се озовавам в тъмен тунел, озвучен от гръмотевици и осветен от проблясващи светкавици. Шепотът отново се появява и докато тунелът преминава от зелено в синьо и обратно в черно, дрезгавият глас, който чух в началото на видението, произнася: Ню Мексико.
Очите ми рязко се отварят. Сядам в леглото, лицето ми е обляно в пот. Отмятам чаршафите, които са залепнали за мен. Ню Мексико. Скачам и хуквам по коридора към стаята на Девет. Твърдо съм решен да го убедя веднъж завинаги. Ако трябва да се бия с него, така да бъде. Ще продължа да се бия, докато победя.