Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Опаковай кучешките си чанти, БК, защото тръгваме на път. Връщаме се в Парадайс, в града, където момичетата са красиви. Дяволите да те вземат, Четири, върви се изкъпи! Смърдиш на пушек.
— Млъквай! — казвам аз и се отпускам на канапето. Бърни Косар се покачва в скута ми и ме поглежда с тъжните си очи.
Девет се отдалечава надолу по коридора. Той ми подвиква:
— Сделката си е сделка, човече! След няколко часа тръгваме към Парадайс, така че след душа не е зле да дремнеш набързо. И хей! Това е пътуване с кола! Не си мисли, че ще безделничиш, докато пътуваме!
Изтощен съм, но се запрепъвам към стаята си. Сделката си е сделка. Леглото изпъшква, когато се строполявам върху него, но след няколко минути и аз не мога повече да търпя миризмата си. Замъквам се към душа. Не усещам водата достатъчно гореща върху кожата си — страничен ефект от моя завет. В мислите си разигравам отново битката върху покрива. Опитвам се да разбера защо загубих срещу Девет, но не успявам. Твърде съм уморен. Май започвам да си мърморя на глас. Спирам водата и се заслушвам в капките, които падат върху пода. Хващам една хавлия и се замъквам обратно в леглото. Трябва да си почина.
Намествам се под чаршафите и изгасям лампите, като използвам телекинеза. Чувам глухите стъпки на Девет, който отива към стаята за наблюдение, после затварям очи. Преди сънят да ме обори, дочувам нов шум. Девет почуква лекичко върху отворената врата на стаята ми. Лежа с гръб към него и не помръдвам дори когато се изкашля и започва да говори.
— Хей, Джони? Съжалявам, че понякога съм такъв кретен. Бих могъл да обвиня за това дългия ми престой затворен, но то няма нищо общо с теб. А те притиснах така, защото наистина смятам, че съм прав. Трябва да отидем в Парадайс. Сега. Надявам се да бъдем приятели. Искам да бъдем приятели. И се радвам, че си тук.
Докато той говори, аз не помръдвам и мускул. Слисан съм от този момент на слабост. Обръщам се по гръб, но не знам какво да кажа. В мрака виждам само прегърбената му сянка, облегната на вратата.
— Аз също съм щастлив, че съм тук. Благодаря.
— Добре.
Девет удря два пъти стената, поглежда към пода, после се обръща и тръгва по коридора. Докато стъпките му се отдалечават, очите ми се затварят. След няколко минути дочувам слаб шепот. Знам, че започва видение или кошмар. Буден съм и съм в леглото, но не мога да помръдна. Усещам как плувам във въздуха, после над главата ми се оформя тъмна врата. Започвам да се въртя много бързо. Изстрелвам се като ракета през вратата и се движа в черен тунел. Ръцете ми са като залепени от двете ми страни. После черното става синьо, а шепотът все по-силен и повтаря все едно и също: „Има още много за научаване“.
Синият тунел става зелен, а зеленият отново черен. След това, бам, изпадам от тунела, босите ми крака се приземяват върху позната скала. Размахвам ръце и установявам, че отново мога да контролирам крайниците си. Пак съм на арената на върха на планината. Завъртам глава и търся с поглед Сам, но той не се вижда никъде. Нито пък някой от другите гардове. Мястото е напълно празно, дори скамейките за зрители са празни.
И тогава, изведнъж в средата на арената пада черен камък, а зад него е приклекнал огромен могадориански войник, облечен с рунтава черна пелерина и черни ботуши. Восъчнобледата му кожа лъщи, а мечът, който е вдигнал над главата си, блещука, сякаш е осветен отвътре. Щом ме зърва, той се изправя и насочва заплашително меча си към мен. Оръжието му пулсира, сякаш е нещо живо, като израстък на злия си притежател.
Не се поколебавам. Спускам се към него, дланите ми светят и излъчват мощен лъч. Когато се приближавам на няколко метра от него, насочвам лумена към краката си и ги подпалвам. Пламъците плъзват по тялото ми и аз скачам напред. Войникът също скача към мен. Когато се сблъскваме, аз пробивам димяща дупка в гърдите му. Преди да достигне земята, той е станал на пепел.
От дясната ми страна се появява нов черен камък. Това е друг могадорианец с меч. Отляво изникват двама, а чувам и зад гърба ми, че са се появили други. Камъкът под краката ми започва да вибрира и аз отскачам точно когато неговото място се заема от могадорианец с оръдие. След като пробивам дупка в най-близкия войник отляво, започвам да изпращам огнени кълба и се бия с новопридобита сила. Червената ми гривна оживява, отваря се със свистене и отрязва главата на грамаден войник. Само за минута помитам всичките. Във вените ми бушува адреналин и аз се ослушвам за нови камъни, готов да посрещна следващата група почитатели.
Дузина камъни падат пред мен и още петдесет от двете ми страни. Обграждат ме най-едрите и добре оборудвани могадориански войници, които някога съм виждал. Създавам малък огнен кръг около себе си и отстъпвам. Огънят поддържа своя периметър, докато не се опирам в стената на арената. Огънят гори между могадорианците и мен. Въпреки това ми се струва, че позицията ми не е много сигурна.