Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Ако кажа да, ще се върнете ли в леглото?
– Ако можех да заспя, щеше да бъде удоволствие да се върна в леглото си, но след като не мога, смятам да стоя тук и да дразня онзи, който ми пречи да спя.
Дрейвън не беше сигурен, че му харесва новата посока, която техният разговор пое.
– И как така, аз ви преча да спите?
– Обитавате сънищата ми.
Не, не му харесваше изобщо.
– Не искам да чувам това.
Тя се протегна и го докосна.
– Тогава може ли поне да забравите това, което казах, че ви искам за съпруг и да се отнасяте към мен като към приятел?
Докосването ѝ беше толкова топло върху кожата му.
Дългите ѝ пръсти белееха върху неговия бронз. Как можеше толкова крехка на вид ръка, да го разклати до самата му същност?
– Аз нямам приятели – прошепна той, като ѝ позволи по някаква причина да преплете пръсти с неговите.
– Дори и Хенри?
– Аз съм негов васал и му служа като такъв. Имаме топли отношения, но е трудно да се каже, че сме приятели.
Тя притисна пръстите си към кокалчетата му и докосването ѝ изпрати гореща вълна към слабините му.
– Никога не съм мислила, че ще срещна някого, който е по-самотен дори от мен самата.
Дрейвън прочисти гърлото си.
– Никога не съм казвал, че съм самотен.
– Не сте ли?
Той не отговори. Не можеше да отрече истината. Да, беше самотен. Винаги е бил.
– Знаете ли какво е приятел, милорд?
– Преоблечен враг.
Челюстта ѝ увисна, а ръката ѝ замръзна, мъчително впита в неговата.
– Вярвате ли в това?
Той дръпна ръката си.
– Знам го със сигурност. Без приятелство, не може да има предателство. Всъщност, никога не казваме: „Той предаде врага си".
– И няма да се доверите на никого?
– Вярвам във факта, че рано или късно всички те предават.
Тя поклати глава.
– Това включва ли и вас, милорд? Когато казвате, че всеки е предател, означава ли това, че в сърцето си ще предадете краля, на когото служите толкова ревностно?
– А не го ли направих?
Тя се намръщи.
– Какво имате предвид?
– Заклех му се, че няма да ви докосна и все пак досега ви целунах два пъти, без да споменаваме това, което правихме миналата нощ. На мен ми изглежда като предателство, заради това, че ми се довери да удържа на думата си, а аз не го направих. И ето ни тук, на лунната светлина, стоим един до друг, а вие се опитвате пак да ме съблазните.
Тя настръхна.
– Тогава ми простете, че ви съблазнявам, милорд, мислех че споделяте чувствата ми. Колко глупаво от моя страна. Мисля, вече че трябва да се върна в леглото и да ви оставя да се задушавате в собствената си самота.
Дрейвън я наблюдаваше как взема отново книгата си, след което се запътва към шатрата си.
Как му се искаше да може да се задуши в самотата си, както красноречиво беше поставила въпроса, но истината беше, че единственото нещо, което го задушаваше, беше нажежена до червено похот.
Всичките тези години той беше прекарал живота си в удобен пашкул от подтиснати чувства. Нищо не го ядосваше, нищо не натежаваше и по същия начин, нищо не го правеше щастлив.
Не и до деня, в който я беше видял с онова отвратително пиле. Това вече беше забавно.
Той почувства ъгълчетата на устните си да помръдват, когато я видя в ума си, как държи кокошката до устните на мъжа.
Дрейвън отрезвя.
– Изчезвай от главата ми – изръмжа той, сви ръка в юмрук и я притисна до челото си.
Не беше чудно, че монасите предпочитаха да се кастрират сами, отколкото да бъдат изкушавани от жени. В момента кастрацията изглеждаше като много желан избор.
Погледът му неволно се понесе към шатрата ѝ. Сянката на тялото ѝ се осветяваше на мъждивата светлина отвътре. Докато сваляше фустата си, всяка извивка на съблазнителното ѝ тяло, се очерта ясно през платното.
Слабините му запулсираха диво и настойчиво го изкушаваха да я вземе сега, докато всички спяха.
Той изсъска и се отдалечи.
Да, наистина, кастрацията беше много желан избор.
Глава 13
През останалата част от пътя до Рейвънсууд, Емили язди със Саймън. На няколко пъти се опита да заговори Дрейвън, но той отказа. Успя да измъкне само едносрични отговори.
Този човек бе като непокорима планина от мълчание! Но той не подозираше, че тя ще намери начин да го покори. В буквален и преносен смисъл.
Наистина, след като се съвзе от потреса, предизвикан от книгата, бе започнала да гледа на позиция седемдесет и три с нов интерес. Какво ли би било такъв мрачен, заплашителен мъж да я владее по този начин?
Един така силен, необуздан воин да я обгърне, да я изпълни и да я направи своя, както никой друг не го бе правил преди него. И тя да го направи свой, като никоя друга преди.