Господар на желанието

– Да – просто каза той. – Никой не го е правил преди. Защо с вас да различно?

Емили остави книгата и се изправи на крака, за да го погледне в лицето.

– Може би, защото аз съм единственият човек, който някога сте задържали около себе си. Започвам да мисля, че навикът ви да бъдете сам, отблъсква дори най-непоколебимите.

– Но не и вас.

Тя се усмихна.

– Не и мен. Аз съм много по-упорита от повечето хора.

– Ще се съглася.

Емили искаше да го докосне, но нещо в неговата поза я предупреждаваше да не го прави. Вместо това се загледа в тъмната гора.

Дрейвън се заслуша в дишането ѝ. Тя беше толкова близо до него, не го докосваше, но той все пак можеше да почувства присъствието ѝ като физическо докосване.

– Имало мъж – каза тя, като наруши мълчанието. – Който искал да признае кражбата на пуйка.

Дрейвън въздъхна уморено, заради поредния ѝ опит да го накара да се засмее.

Щеше ли някога да признае поражението?

– Пуйка? – попита той, като се чудеше защо си прави труда да я окуражава. Но все пак беше неспособен да се възпре.

– Да. Той умолявал свещеника: „Прости ми, отче, извърших грях. Току-що откраднах пуйка, за да нахраня гладуващите си деца. Ще я вземете ли от мен, така че нашият Бог да ми прости?

– Със сигурност не – казал свещеникът. –Трябва да я върнеш на онзи, от когото си я откраднал.

– Но, Отче, опитах и той отказа. Какво трябва да направя?

Отчето отговорило.

-Ако това, което казваш е истина, тогава волята на Бог е ти да вземеш тази пуйка. Върви си в мир."

- Мъжът благодарил на Отчето, след което забързал към дома си. След като свещеникът приключил с останалите изповеди, той се завърнал в своето жилище. Когато влязъл в килера си, разбрал, че някой е откраднал пуйката му.

Без да се усмихва или смее, Дрейвън погледна към нея.

– И колко точно шеги знае милейди?

Тя засия.

– Достатъчно много, всъщност. Баща ми обича шегите и в нашата зала често се забавляваме.

Главата го заболя от мисълта на колко много такива разкази ще го подложи.

– В такъв случай явно, ще ми се наложи да търпя това до края на годината?

– Освен ако не го направите лесно за себе си и не се засмеете още сега.

Това почти го накара да се усмихне, но той потисна порива си.

– Трябва да бъдете предупредена, че като вас, аз също не признавам поражение.

Тя се наведе към него, докато върха на носа ѝ, почти докосна неговия.

– Винаги има първи път.

Тя се отдръпна леко назад и каза:

– Дъщеря потърсила баща си за съвет. „ Кажи ми, татко, за кого трябва да се омъжа, за Хенри или Стивън?

– Стивън — отговорил баща ѝ.

– Защо?—попитала тя.

– Защото вземах пари назаем от Стивън през последните шест месеца и той, въпреки това идваше да те вижда.

Дрейвън съсредоточи погледа си обратно към тъмните дървета.

– Не е толкова добра, колкото онази за северняка.

Тя повдигна вежда.

– Значи, все пак сте харесали някоя?