Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Какво? – попита тя.
Саймън поклати глава.
– Ще оставя на брат си, да ви обясни колко твърд мъж е той.
– Саймън – предупреди го той.
– Не ми ръмжи, след като ти го предизвика.
Смутена, Емили погледна единия, после другия, докато накрая Дрейвън стана и напусна.
Емили го наблюдаваше, докато вървеше към края на лагера.
– Нещо грешно ли казах? – попита тя Саймън.
– Беше просто изборът ви на думи.
Тя все още не разбираше и по вида на лицето на Саймън, не мислеше че той ще ѝ даде подробности.
Но не се наложи. Алис застана зад нея и прошепна отговора в ухото ѝ.
На лицето ѝ плъзна руменина, докато отказваше да погледне към Саймън или някой друг. Смущението ѝ беше прекалено голямо.
Те приключиха с яденето в мълчание, а Дрейвън пое поста точно извън обсега от светлината на огъня.
Лагерът опустя и Емили и Алис отидоха до леглата си, за да поспят.
Часове по-късно Емили лежеше будна, опитвайки се да заспи. Но не можеше.
Алис лежеше на походното легло до нея и хъркаше силно. Емили отметна завивките и се протегна за дисагите си. Тя се отказа от съня, изрови книгата, която Кристина ѝ беше дала и излезе от палатката, запътвайки се към мястото, където огънят гореше слабо.
Нямаше никого. Не видя дори Дрейвън на поста му.
Тя потисна прозявката си и отвори книгата, след което незабавно я затвори.
Лицето ѝ пламна от горещина, заради това, което бе видяла. Със сигурност се беше объркала! Със сигурност не беше видяла, това което си мислеше...
Емили плахо отвори книгата и очите ѝ се разшириха, когато видя картинките на мъж и жена, които правеха неописуеми неща един с друг.
Лицето ѝ се зачерви, когато отвори книгата малко по-широко.
– Не е чудно, че ми нареди да го пазя за момент на усамотение – прошепна тя, като се огледа набързо, за да се убеди, че никой не я вижда. За щастие лагерът още беше пуст.
Смутена и удивена от подаръка на Кристина, Емили видя парче пергамент, който беше пъхнат в предната част на книгата.
Тя го издърпа. Видя, че е адресирано до нея и го зачете.
Скъпа Емили,
Знам колко си любопитна относно въпросите за мъжа и жената. Това е книгата, която майка ми ми даде в нощта преди сватбата ми. Шокираща е, но ще я намериш поучителна и полезна. А съдейки по вида на лорд Дрейвън, съм доста сигурна, че ще ти е в по-голяма полза, отколкото на мен с Орик.
Най-добрият ми съвет е да научиш поза номер седемдесет и три. Изглежда е любима на Орик.
Ще те обичам винаги,
Кристина
Емили задъвка върха на пръста си, докато обмисляше бележката на Кристина. Небеса, баща ѝ щеше да умре от ужас, ако някога научеше, че тя притежава такова нещо!
Трябваше да я хвърли в огъня и да приключи с това. Така трябваше да направи една благоприлична дама.
Твърде лошо, че беше по-безсрамна. В края на краищата, любопитството ѝ се надигна и тя се улови, че се оглежда, за да е сигурна, че никой не се е появил. След това отвори книгата отново.
Наведе книгата към огъня и се опита да изучи начина, по който мъжът и жената се бяха преплели в поза седемдесет и три. Обхванал с ръце гърдите на жената, мъжът лежеше на една страна зад нея и изглеждаше така, сякаш се тласкаше към тялото ѝ.
– Какво е това?
Емили изпъшка при звука от гласа на Дрейвън и затвори книгата. Погледна нагоре към него и го видя да се извисява над нея.
О, Небеса! Хванаха я.
Можеше ли да е по-унизена?
– Нищо – каза бързо тя.
– Това ли ти даде Кристина, когато тръгвахме?
Тя кимна и пъхна книгата под ръката си.
– Може ли да я видя? – попита той и се протегна за нея.
Очите ѝ бързо се разшириха при мисълта за това, как ще види това, което тя беше гледала току-що. Какво щеше да си помисли за нея, ако го направи?
В действителност, не искаше да знае или да разбере.
– О, не! – ахна Емили и я дръпна далеч от него.
Той се намръщи.
– Какво ви става?
– Нищо – каза тя и се изправи на крака. –Абсолютно нищо.
– Тогава нека да...
– Не, не. Трябва да се връщам в леглото.
Преди да успее да мръдне, той грабна книгата от ръцете ѝ и я отвори широко.
Дрейвън почувства как въздухът напусна тялото му, докато гледаше поразен рисунките на голи двойки, а в някои случаи дори повече от двама бяха намесени, във всякакъв начин на сексуални пози.
Не беше виждал такава книга от години. Това беше такъв тип вещ, която рицарите разнасяха из военните походи и се хвалеха какво правят с дамите със съмнителна добродетел.
Никога не си беше помислял, че ще види такава, в притежание на дама с добър произход. И неомъжена при това!