Господар на желанието

Саймън наведе устните си към нейните, но преди да ги докосне, Дрейвън хвана брадичката му с ръката си и избута лицето му надалеч от нейното.

– Ако устните ти се доближат до нейните, ще те кастрирам, братко.

Саймън му намигна.

– Както кажеш, скъпи братко. Както кажеш.

Саймън я пусна, а Дрейвън пусна него.

– Но ще ти кажа нещо – каза Саймън, като дръпна туниката си. – Ако толкова нежна девойка ми спаси живота, щях да намеря по-добър начин да ѝ благодаря, отколкото с обикновени думи.

– Сигурен съм, че щеше.

Саймън го игнорира и хвана Алис за ръката.

– Хей, девойко Алис, изглежда забрави да вземеш водата си. Какво ще кажеш да те придружа обратно до потока, да не би глиганът да се върне?

– Ще ви благодаря най-любезно за вашата галантност, милорд.

– Още едно отблагодаряване с думи – въздъхна Саймън. – Алис, какво да направя?

Алис взе ведрото от Емили и по блясъка в очите на прислужницата си, тя имаше добра идея как Алис щеше да благодари на Саймън с повече от прости думи.

Като се изчерви от мисълта какво планира прислужницата ѝ, Емили сключи ръце пред себе си и погледна Дрейвън.

– Може би ще искате да приберете прислужницата си – предупреди я той, когато Алис и Саймън изчезнаха от погледа им. – Имам чувството, че брат ми планира нещо повече от просто обикновено пиене.

– А аз имам чувството, че Алис е добре.

Между тях се настани неловко мълчание, когато се отправиха към лагера.

– О, милорд, какво голямо, горещо копие имате!

Емили се препъна при думите на Алис.

Дрейвън се спря.

– Най-добре да...

– Не – каза тя и хвана ръката му. – Оставете ги да се забавляват.

Той я погледна подозрително.

– Няма много дами, който да бъдат толкова толерантни, спрямо поведението на прислужниците си.

– Знам, че трябва да съм покрусена. Но Алис ми е добра приятелка и макар че има своите недостатъци, тя е с добро и щедро сърце.

– А това ли е всичко, което има значение за вас?

– Да – каза тя. – Хората винаги ще правят грешки, но това, което има най-голямо значение накрая, е тяхното сърце.

– А ако нямат сърце?

Емили се поколеба при странната нотка в гласа му.

– Всеки има сърце.

Той тръсна глава.

– Не всеки.

Емили го дръпна, за да го спре.

– Да, Дрейвън. Всеки. Знаете ли какво виждам, когато ви погледна?

Той впи очите си в нея, в очакване на следващите ѝ думи.

– Аз нямам сърце – призна той. – То беше изтръгнато преди много време.

Тя постави ръка на гърдите му. Дрейвън погледна надолу. Ръката ѝ изглеждаше толкова малка и крехка върху туниката му, докато го докосваше.

– За мъж без сърце, имате силно биене в гърдите си.

– Това е само орган.

– Може би – каза тя и срещна погледа му. –Но аз знам истината за вас.

– И каква е тя?

Емили се наслаждаваше на горещината на кожата му, която се плъзна нагоре по ръката и към тялото ѝ. Как ѝ се искаше да може той да се види през очите ѝ. Поне за миг.