Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Долни курви, и едната, и другата. Така ми се пада, като работя с жени, мамка им мръсна.
– Откога прилагате тази незаконна практика срещу интересите на фирмата?
Достойно мълчание, като на Иисус пред Пилат.
– От самото начало?
Още по-достойно мълчание, надминава Иисуса.
– Ще трябва да ви предам на полицията.
– Правех го с позволението на господин Ардевол.
– Сигурно си вярвате.
– Съмнявате се в моята почтеност?
– И още как. Поради каква причина моят съпруг ви позволяваше да ни мамите?
– Това не е измама, а нагаждане на цените.
– А поради каква причина съпругът ми ви е позволявал да нагаждате цените?
– Защото признаваше, че заплатата ми е ниска, като се има предвид какво вършех за фирмата.
– А защо не ви я повиши?
– Ами питайте него. Извинете. Но е така.
– Имате ли документ, с който да удостоверите това?
– Не. Уговорката беше устна.
– Тогава ще трябва да ви предам на полицията.
– Знаете ли защо Сесилия ви е дала тези разписки?
– Не.
– Защото иска да ме съсипе.
– Защо? – Заинтересована, майка се обляга на креслото и гледа въпросително.
– Това е много стара история.
– Продължавайте. Имаме време. Вашият самолет излита чак следобед.
Господин Беренгер седна. Госпожа Ардевол облегна лакти на бюрото и подпря брадичката си на ръцете. Погледна го в очите, за да го подкани да говори.
– Ела, Сесилия, че нямаме време.
Сесилия се усмихна отвратително, както се усмихваше, когато никой не я виждаше, и се остави господин Ардевол да я хване за ръката и да я заведе в кабинета, тук.
– Къде е Беренгер?
– В Сариà160. Изпразва жилището на семейство Перикас-Сала.
– Не сте ли изпратили Кортèс?
– Няма доверие на наследниците. Искат да скрият някои неща.
– Какви нещастници. Съблечи се!
– Вратата е отворена.
– Още по-вълнуващо. Събличай се!
Сесилия, гола насред кабинета, свела поглед и с онази усмивка на света вода ненапита, която също владее. А аз не бях да изпразвам жилището на Перикас-Сала, защото инвентаризацията беше окончателна и едно габърче да липсваше, щях да го изискам. Тази гнусна мръсница, седнала на това бюро да мърсува с вашия съпруг.
– От ден на ден ставаш все по-добра.
– Може да влезе някой.
– Ти сега прави каквото трябва. Ако дойде някой, ще го обслужа аз. Представяш ли си?
Взеха да се смеят като луди, оставяха наоколо такъв хаос, мастилницата падна на земята, още си стои петното, нали виждате.
– Обичам те.
– Аз също. Ще дойдеш с мен в Бордо.
– А магазинът?
– Господин Беренгер.
– Ама той няма представа къде са…
– Ти се съсредоточи в това, което вършиш сега. Ще дойдеш с мен в Бордо и всяка нощ ще бъде празник.
В този момент звънна камбанката на вратата и влезе един клиент, който много искаше да купи японското оръжие, което вече беше огледал предишната седмица. Докато Феликс го обслужваше, Сесилия оправи, доколкото можа, външния си вид.
– Можеш ли да го обслужиш, Сесилия?
– Един момент, господин Ардевол. Без долно бельо, като гледаше да изтрие следите от червило, размазано по цялото й лице, Сесилия излезе от кабинета силно зачервена и направи знак на клиента да я последва, докато Феликс наблюдаваше сцената и се забавляваше.
– А защо ми разказвате това, господин Беренгер?
– За да знаете всичко. Тази история продължи години.
– Не ви вярвам нито дума.
– Ама не е само това. На всички ни е дошло до гуша.
– Хайде, вече ви казах, че имаме време.
– Ти си подлец. Не, не, остави ме да говоря: подлец. Пет години ме залъгваш с една и съща песен, да, Сесилия, следващия месец ще й обясня всичко, обещавам ти. Подлец. Пет години ме размотаваш с празни приказки. Пет години! Аз не съм момиченце. (...) Не, не, не! Сега говоря аз: никога няма да се съберем да живеем заедно, защото ти не ме обичаш. Не, ти мълчи, сега е мой ред да говоря. Казах ти да мълчиш! Ами тогава може да си завреш в задника всички красиви думи. Край. Чу ли? Какво? (...) Не. Нищо не ми казвай. Какво? Защото ще затворя когато си искам. (...) Да, точно така, когато ми се оригва.
– Вече ви казах, че не вярвам нито дума от това. И знам какво говоря.
– Както искате. Предполагам, че трябва да си търся друга работа.
– Не. Всеки месец ще ми връщате откраднатото и може да продължите да работите тук.
– Предпочитам да напусна.
– Тогава ще ви предам на полицията, господин Беренгер.
Майка извади от чантата си един лист с изписани цифри.
– Това ще бъде заплатата ви отсега нататък. А тук, хм, частта, която няма да получите, докато не възстановите откраднатото. Държа да ми върнете всичко, до последната пара, а от затвора няма как да ми връщате. Нямате избор, господин Беренгер?