Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
След като беше информиран изчерпателно и за най-малките подробности, монсеньор Муньос се оттегли за молитва, защото душата му беше объркана, мърморейки скандализиран какво щастие, че монсеньор Торас-и-Бажес си спести срама заради постъпката на този, за когото всички казваха, че е перлата на епархията, а мосен Аятс сведе смирено очи, защото отдавна знаеше, че Ардевол не е никаква перла. Голям хитрец, голям философ и прочее, но завършен мошеник.
– Как разбра, че утре се женя?
Каролина не отговори. Дъщеря й не можеше да откъсне очи от лицето на този господин, който бил неин баща, и не следеше разговора. Каролина погледна Феликс – по-дебел, не толкова чаровен, рано състарен, потъмняла кожа, бръчки около очите – и сдържа усмивката си.
– Твоята дъщеря се казва Даниела.
Даниела. Прилича на майка си, когато се запознах с нея.
– В онзи ден, на същото това място – каза моят ангел – вашият съпруг ми подписа дарението на имението Казик под клетва. А когато вие се върнахте от Майорка, дарението беше оформено юридически.
Сватбеното пътешествие до Майорка, дните със съпруга, който вече не сваляше шапка, когато я срещаше, защото по цял ден бяха заедно и затова не можеше да й каже как си, красавице. Или пък можеше, но не казваше; отначало се отнасяше с голямо внимание към всичко, което тя вършеше, но лека-полека се отдаваше все повече на безмълвните си мисли, аз никога не знаех какво прави баща ти, замислен и мълчалив всеки божи ден, сине. Цял живот мисли и мълча. И от време на време крещеше или шамаросваше онзи, който се окажеше най-близо до него, защото сигурно си е спомнял за онази италианска курва и много му е липсвала, а сега, давай да й подаряваме имения.
– Как разбрахте, че съпругът ми е починал?
Моят ангел погледна майка в очите, сякаш не я е чула:
– Обеща ми. Не, закле ми се, че ще бъда един от наследниците.
– Е, вече би трябвало да знаете, че не сте един от наследниците.
– Не мислеше да умира толкова скоро.
– Всичко хубаво. Предайте поздрави на майка си.
– И тя почина.
Майка не каза съжалявам, нито нещо подобно. Отвори вратата на кабинета, а моят ангел на излизане доуточни, извръщайки се към нея:
– Една част от магазина е моя и ще се боря, докато ми бъде приз...
– Всичко хубаво.
Външната врата се хлопна силно, както в деня, когато баща ми излезе от къщи, за да го убият. Аз, да си призная, не можах да разбера кой знае какво. Имах само някакво смътно съмнение, и аз не знам за какво. По онова време ablativus absolutus157 нямаше тайни за мен, но животът имаше. Майка се върна в кабинета, заключи се, известно време рови в касата, извади оттам една зелена кутийка, махна розовото памуче и извади верижка, на която висеше много красив златен медальон. Върна го в кутийката и го изхвърли в кошчето за боклук. Тогава седна на дивана и се разплака и изплака всичко насъбрано от деня на сватбата й, с горчиво-сладък плач, от който сълзите много парят, защото са от мъка и гняв.
155 Известна испанска певица и актриса (1888–1962). – Б. пр.
156 Звание на духовник в Каталония, Арагон, Валенсия и Балеарските острови. – Б. р.
157 Самостоятелен аблатив – причастна конструкция в латинския език, състояща се от име в аблатив и съгласувано с него по род, число и падеж минало страдателно или сегашно деятелно причастие. – Б. р.
* * *
Бях ловък. Придружен от хитрия Черен орел (да, бях доста пораснал, но понякога имах нужда от морална подкрепа), когато всички заспаха, се промъкнах в кабинета на баща ми и пипнешком затърсих в кошчето за боклук, докато намеря кутийката, подобна на кубче. Взех я, а безстрашният арапахо само с един жест ме възпря да не постъпвам неблагоразумно. Следвайки указанията му, запалих лампата лупа, отворих кутийката и извадих медальона. Отново затворих кутийката и безшумно я сложих на дъното на кошчето. Адриа загаси лампата лупа и се оттегли с плячката в ръце в стаята си. След като затвори вратата, нарушавайки неписаното правило, което гласеше, че вратите вкъщи никога не трябва да се затварят, а само да се притварят, запали лампата на нощното шкафче, отправи знак на благодарност към Черния орел и разгледа медальона – любопитството караше сърцето му да бие ускорено. Беше доста примитивно изображение на света Богородица, вероятно копие на романска скулптура, бегло напомняща Моренета158, с мъничък младенец Иисус на ръце. На заден план огромно дърво с кичеста корона служеше за своеобразен фон. На гърба, където смятах, че ще намеря отговора на много загадки, имаше само една дума – Пардак, непохватно гравирана върху долната част. И нищо друго. Помирисах медальона, за да видя дали ще усетя ангелска миризма, тъй като, без да знам как и защо, бях убеден, че е дълбоко свързан с моята голяма, единствена и вечна италианска любов.