Изповядвам

– Вече разговаряте с мен, то е същото.

– Искам да говоря лично с управителя.

– Това е невъзможно, избийте си го от главата.

– Но...

– Няма да стане.

И наистина не стана. На излизане от управата, разтреперана от яд, реши да зареже всичко това. Изглежда, натежа чудодейната поява на моя ангел хранител, а не унизителното отношение на франкистката власт. Или пък дразнещото упорство, с което и едните, и другите се опитваха да превърнат Феликс в невъзможен компулсивен развратник. Кой знае, може пък в края на краищата да е стигнала до заключението, че не си струва да търси възмездие за мъжа, който е бил толкова несправедлив с нея. Да. Или не. Нямам представа, защото след баща ми най-голямата загадка в моя живот, преди да те срещна, беше майка ми. Работата е там, че само след два дни известен обрат в развоя на нещата я накара да промени плановете си и за това вече мога да говоря като свидетел, а не да си измислям.

– Рсрсрсрсрсрсрсрс.

Отворих аз. Майка беше се върнала преди малко от магазина, където бе вилняла както обикновено, и май че беше в тоалетната. Най-напред влезе вонята на тютюн от комисаря Пласенсиа.

– Госпожа Ардевол? – Направи някаква гримаса, която, предполагам, искаше да мине за усмивка. – Познаваме се, нали? – попита.

Майка въведе комисаря заедно с миризмата му в кабинета. Сърцето й биеше бум-бум-бум, а моето бам-бум-бом, защото свиках по спешност Черния орел и Карсън, без коне, за да не се вдига шум. Задният балкон с прозореца беше зает от Лола Чика, така че направих глупостта да се промъкна като крадец зад дивана, в момента когато майка и полицаят сядаха и вдигаха шум със столовете. Това беше последният път, когато използвах дивана като шпионска база – краката ми бяха доста порасли. Майка излезе да каже на Лола Чика никой да не ме безпокои, ако ще магазинът да се запали, чу ли ме, Лола Чика? Върна се и затвори вратата с петима ни вътре.

– Кажете, господин комисар.

– Изглежда, сте искали да ме злепоставите пред негово превъзходителство управителя.

– Никого не злепоставям, нито критикувам. Единствено настоявам за правото си да бъда информирана.

– Добре, сега ще ви информирам и да видим дали ще се опитате да разберете положението.

– Да видим – каза тя иронично.

А аз й изръкоплясках безшумно, както правеше най-добрата жена на най-добрия палеограф в света.

– За съжаление, трябва да ви кажа, че ако се разровим в живота на вашия съпруг, ще открием неприятни неща. Искате ли да ги чуете?

– Разбира се.

Предполагам, че след появата на моя италиански ангел (докоснах нежно медальона, който тайно носех на врата си) на майка й беше все едно. Затова добави продължавайте, господин комисар.

– Предупреждавам ви: положително ще кажете, че си измислям, и няма да ми повярвате.

– Да видим дали е така.

– Добре.

Комисарят направи пауза и започна да й разказва истината и нищо друго освен истината. Разказа й, че господин Феликс Ардевол е бил извратен тип, който държал два публични дома в Барселона и се бил забъркал в тъмна афера за скланяне към проституция на една малолетна. Знаете ли какво е проститутка, госпожо?