Изповядвам

– Ами тогава вършете си я. Но отсега нататък аз ще ви казвам коя е вашата работа. Например: от трите конзоли от Торино купете две, третата само като подарък.

– По-добре трите. Така цената ще бъ...

– Две. Казах на Отавиани, че ще отидете още утре.

– Утре?

Нямаше нищо против да пътува, даже много обичаше. Но да замине за Торино за два дни, означаваше да остави целия магазин в ръцете на тази вещица.

– Да, утре. Сесилия ще отиде да купи билетите днес следобед. Върнете се вдругиден. Ако смятате, че трябва да се вземе друго решение, различно от това, което сме обсъдили, ще се съветвате с мен по телефона.

Нещата в магазина се бяха променили. Господин Беренгер вече от няколко седмици не можеше да затвори зяпналата си от изненада уста. А Сесилия вече от няколко седмици внимаваше да не се забелязва твърде много усмивката й на света вода ненапита; да не се забелязва твърде много; но малко, да, защото господин Беренгер трябваше да усети, че тя си дава сметка, че поне веднъж в живота нещата са си дошли на мястото. Колко сладко е отмъщението!

Но господин Беренгер беше на друго мнение и онази сутрин, преди госпожа Ардевол да отиде в магазина, за да обърне всичко с главата надолу, застана пред Сесилия с ръце на бюрото, наклони се към нея и попита на теб какво, мътните те взели, ти е толкова смешно?

– Нищо. Просто най-после се намери някой да сложи ред и да те държи изкъсо.

Господин Беренгер не знаеше дали да й удари плесница, или да я удуши. Тя го погледна в очите и добави затова, мътните те взели, ми е толкова смешно.

Това беше един от малкото случаи, когато господин Беренгер загуби контрол. Заобиколи бюрото и дръпна Сесилия за ръката толкова грубо и с такава сила, че я изкълчи и тя извика от болка. Затова, когато госпожа Ардевол влезе в магазина точно в десет, от настъпилата тишина, която и едно бръс­нарско ножче би могло да среже, на човек можеше да му призлее.

– Добър ден, госпожо Ардевол.

Сесилия не можа да отдели много време за шеф­ката, защото влезе една клиентка, която спешно се нуждаеше да купи два стола в тон със скрина на снимката, виждате ли, с такива крака, нали виждате?

– Елате в кабинета ми, господин Беренгер.

За пет минути приключиха с пътуването до Торино. Тогава госпожа Ардевол отвори чантата на господин Ардевол, извади една папка, сложи я на масата и без да погледне жертвата си, каза сега ще трябва да ми обясните защо има разминаване между това, това и това. Купувачът плаща двайсет, а в касата влизат петнайсет.

Госпожа Ардевол взе да барабани с пръсти по бюрото, като нарочно имитираше най-добрия детектив в света159. После погледна господин Беренгер и му подаде това, това и това – списъци на стотина предмета, с които е измамил фирмата. Господин Беренгер погледна с отвращение първото „това“ и вече му беше достатъчно. Откъде, мътните я взели, тази жена е могла...

– Помогна ми Сесилия – каза майка, сякаш можеше да чете мислите му, както когато разговаряше с мен. – Сама не бих могла.