Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Повече от блестящо.
Поне баща му бе склонил да започне евакуация от крайните квартали на града, а когато двамата стигнаха до стаята си, в крепостта вече кипеше бурна подготовка за предстоящата обсада. Дори да се нуждаеше от помощ за планирането ѝ, баща му не обели нито дума. След като отдъхнеха тази вечер, щеше да провери какво е намислил.
Засега обаче, след почти два дни полет в студа, имаше потребност от почивка.
Дръзката му, безстрашна съпруга, която също имаше потребност от почивка, колкото и да не си го признаваше.
Затова Каол се отблъсна от вратата и отиде при Ирен, която крачеше нервно пред леглото.
- Съжалявам за нещата, които ти наприказва.
Тя махна небрежно с ръка.
- Аз съжалявам, че ти се е налагало да го търпиш по-дълго от този разговор.
Въпреки заплахата, надвиснала над тях, въпреки копелето, което управляваше града, гневът ѝ успя да стопли нещо в него. Каол скъси разстоянието помежду им и възпря тревожното ѝ крачене, хващайки я за ръка. Сетне погали с палец брачната ѝ халка.
- Ще ми се да беше срещнала майка ми вместо него - пророни той.
Яростта в очите ѝ се поуталожи.
- И на мен. - Устните ѝ се кривнаха на една страна. - Но все пак съм изненадана, че баща ти го е било достатъчно грижа да ги изпрати на сигурно място при най-малката следа от заплаха.
- Те са негово притежание. И няма да се учудя, ако ги е изпратил в планината с голяма част от съкровищата си.
Ирен се озърна наоколо с видимо съмнение, изписано на лицето ѝ.
- Аниел е една от богатите земи в Адарлан, независимо от окаяния вид на крепостта. - Той целуна кокалчетата на пръстите ѝ, халката ѝ. - В катакомбите има стаи, пълни със съкровища. Злато, бижута, брони. Богатства като за цяло кралство.
Тя изхъмка впечатлено, но заяви:
- Трябваше да кажа на Сартак и Несрин да доведат повече от петдесетте лечителки, които избрахме.
Хафиза щеше да остане с пехотинците и кавалерията, но Еретия, помощницата ѝ, щеше да доведе групата с руките.
- Ще се справим, разчитайки на онова, с което разполагаме. Никак не съм убеден, че в града е имало и една лечителка с магически способности допреди час.
Гърлото ѝ подскочи.
- Крепостта ще устои ли на обсада, докато пристигне сухопътната армия? Изглежда така, сякаш не би оцеляла дори до следващата зима, камо ли да удържи на нападение от цяла войска.
- Тази крепост е оцеляла хиляда години; не е паднала в ръцете на втората армия на Ераван дори след като опустошили Аниел докрай. И третата война ще надживее.
- Но къде ще се евакуират хората? Планината вече е затрупана със сняг.
- Има проходи. Опасни са, но хората ще успеят да стигнат до Пустошта, ако вървят заедно и носят достатъчно провизии. - Тръгнеха ли на север от Аниел, щяха да попаднат в капана на вещиците от Ферианската падина, а поемеха ли на юг, щяха да се озоват точно пред прага на Морат. На изток щяха да се натъкнат на същата онази армия, от която трябваше да се измъкнат. - Може би ще смогнат да се скрият в Оуквалд, в подножията на Белия зъб. - Той поклати глава. - Просто няма идеален вариант, не и по това време на годината.
- Колко ли ще загинат... - каза приглушено тя.
- Шансовете им са по-големи в Белия зъб, отколкото тук - отвърна ѝ също толкова тихо Каол. Още ги чувстваше като свой народ, бяха му помогнали, когато собственият му баща го изгони. - Ще се погрижа баща ми да изпрати част от по-възрастните войници с тях. Те поне знаят пътя.
- Наясно съм, че съм само жена от простолюдието - подхвана Ирен и Каол се изкиска, - но онези, които решат да останат, които влязат в крепостта... Докато чакаме нашите войски, може да помогна с настаняването им. Да им подсигуря необходимото. Да проверя дали сред тях няма лечителки, разполагащи с билки и други нужни съставки. Да приготвя превръзки.
Той кимна и гърдите му до болка се изпълниха с гордост. Благородна дама. Ако не по кръв, то по нрав. Съпругата му беше по-достойна за титлата лейди от всяка аристократка, която бе срещал.
- Тогава да се подготвим за война, съпруже! - каза Ирен с пропити от тъга и ужас очи.
И това зрънце страх, не за нея самата, а заради онова, което скоро щеше да връхлети и двама им, го подтикна да я грабне на ръце и да я положи на леглото.
- Войната ще изчака до сутринта - рече Каол и сведе устни към нейните.
***
Руките пристигнаха на разсъмване.
Толкова многобройни, че скриха бледото слънце, изпълвайки небесата с бумтежа на могъщи криле и шумоленето на пера.
Този път хората закрещяха и гласовете им сякаш възвестиха писъците, които щяха да огласят крепостта, пристигнеше ли онази страховита армия.
Руките накацаха по равнината от южната страна на крепостта, чак до брега на езерото. Гладката шир не бе застроена, тъй като я пресичаха множество горещи извори и често се наводняваше, макар че шепа дебелоглави земеделци още се мъчеха да отгледат разни култури в твърдата почва.