Обсидиановата стая

— Да ти виждам ръцете – нареди федералният, докато придърпваше костюма към себе си. – Наведи се малко към мен. Още малко. Точно така, браво!

И стовари пистолета върху темето му.

Когато се свести, федералният стоеше наведен над него, вече облякъл оранжевия водолазен костюм и с пистолет в ръката.

— Добре дошъл отново на потъващия кораб – каза той. – Със съжаление трябва да отбележа, че сега ти си този, който ще умре от хипотермия. Разбира се, освен ако не знаеш начин да попречиш на кораба да потъне. Липсата на костюм може да ти послужи за стимул.

Филипов лежеше на палубата, а главата му пулсираше. Палубата беше силно наклонена, корабът беше вече една трета под водата.

— Няма… няма начин.

— О, колко жалко.

— За бога, позволи ми да сляза в каютата да взема друг костюм!

Агентът се поколеба.

— Ако ме оставиш да замръзна, това ще бъде хладнокръвно убийство.

— Това е вярно, а моята съвест е много чувствителна – каза агентът. – Добре. Можеш да станеш, но без глупости, моля. Вземи костюма и се върни тук без бавене.

Филипов стана и едва не изгуби съзнание от болката в главата. Плъзна се по наклонената палуба, хващайки се за ръкохватките, докато отваряше люка на форпика. За негов ужас той вече беше наполовина пълен с вода. Щеше да се наложи да се гмурне в пълния мрак, за да вземе друг костюм.

— Зодиакът? – попита той вяло.

— Надупчен като решето благодарение на твоите ентусиазирани приятели.

Филипов се усети смазан от паника. Имаше само един начин: да се гмурне и опипом да намери шкафа с водолазните костюми.

— Аз… аз трябва да се гмурна – каза той.

— Давай.

Филипов се спусна в люка на форпика. Водата му стигаше до кръста. Радиомаякът сигурно вече се беше задействал, Бреговата охрана е вдигната по тревога и е на път. Но той не можеше да се тревожи за това. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, задържа въздуха и се гмурна.

Ледената вода подейства като чук върху тялото му. Ритна с крака и се издърпа през вратата на форпика в каютата. Държеше очите си отворени, но наоколо цареше мрак. Дробовете вече започнаха да го болят, докато опипом се промъкваше по протежение на левия борд и опитваше да се ориентира. Течението на нахлуващата вода го избута на една страна и той изгуби ориентация, а диафрагмата му започна да пулсира. Осъзна, че вече няма въздух, обърна се и заплува обратно към форпика, но вместо това се блъсна в стена и изскочи в един въздушен джоб, образувал се под тавана на каютата. Зяпайки за въздух, отчаяно се опитваше да се ориентира. Водата бързо се покачваше и джобът се свиваше, а въздухът излизаше със стенание през счупения вентилационен люк на тавана. Мамка му, железният кораб щеше всеки момент да потъне. Гмурна се отново и с опипване се придвижи покрай стената на каютата… и ето ти го. Шкафът с водолазните костюми. Все още беше отворен. Той заопипва вътре, стисна шепа каучук и го издърпа навън, изплувайки на повърхността. Опита се да облече костюма във водата, но той се беше усукал, а ръцете му бяха безчувствени. Едва мърдаше ръце и докато ги размахваше наоколо, въздушният джоб продължаваше да се свива, а излизащият през люка въздух свиреше още по-силно. В този момент съвсем неочаквано почувства как корабът силно се измести, въздушният джоб изчезна и той осъзна, че се спускат надолу. Надолу в студените дълбини на Атлантическия океан…