Обсидиановата стая

— Най-нещастният човек на земята.

С гневен рев Филипов стреля отново и отново по отвора, в който допреди миг беше лицето. Последва щракане, заради което осъзна, че пълнителят му е празен. Кучият му син.

Смит се появи до него, облечен в оранжевия водолазен костюм.

— Какво ще правим? – Беше уплашен и чакаше като дете заповеди, ужасен от това, че Филипов си изпусна нервите.

Той опита да се овладее.

— Вземи боен чук от шкафа с инструменти. Ще разбием кингстона на охладителната система на двигателя.

Смит се поколеба.

— Ще потънем.

— Точно това е идеята.

— Но…

— Водолазните костюми ще ни спасят. Федералният ще замръзне. Радиомаякът ще се активира, когато корабът потъне, и автоматично ще повика помощ.

Сега Смит разбра плана. Отвори вратата към двигателния отсек и откри големия люк на дъното, където беше всмукателният клапан.

— Чакай. Парите! – Боже мили, едва не ги забравих. Филипов отключи склада. Там имаше шест малки непромокаеми сака, в които лежаха дяловете на всички. Той ги издърпа, прехвърли три през едното си рамо и даде три на Смит.

— Те ще плуват.

— Обаче от Бреговата охрана ще се чудят…

— Мамка му! Защо им е да ги отварят? Ще кажем, че сме си събрали дрехите вътре.

Смит кимна.

— А сега удари този всмукателен клапан. С все сили!

Смит замахна с чука. Той издрънча върху клапана, а тръбата за охлаждащата течност се огъна.

— Отново! – Федералният беше като шибан прилеп, пробваше наоколо да намери начин да влезе. Още не беше забелязал люка на форпика. Не беше хвърлил и радиомаяка във водата. Значи не беше моряк. Това беше добре.

Дзън! Смит вдигна отново чука. Изведнъж започна да нахлува вода.

Дзън!

Сега Филипов чу шума на водата. Смит отстъпи назад и пусна бойния чук на земята.

— Добре, нахлува яко!

Водата кипеше и струеше като нефтен фонтан. Щеше да мине съвсем кратко време, преди да стигне до пода на каютата.

— Ще излезем през люка на форпика. Просто слизаме от шибания кораб и колкото може по-далеч, за да не ни завлече под водата. На него са му останали само четири куршума, а и скоро ще трябва да се тревожи за други неща, а не как да ни застреля.

— Точно така.

Смит дръпна резето на котвения отсек във форпика, отвори вратата и пропълзя вътре, прекрачвайки веригата.

— Тихо – предупреди го Филипов. – Не го отваряй, преди да ти кажа.

Смит кимна, протегна се нагоре и освободи люка отдолу. След това зачака сигнала, гледайки Филипов.

Беше толкова тъмно, че капитанът едва виждаше. Той се промъкна в котвения отсек и се притисна в Смит в тясното пространство.

— Повдигни ме, аз ще се обърна и ще те издърпам – Още докато го казваше, на Филипов му хрумна, че ще бъде страшно удобно Смит да потъне с кораба и той да остане единственият оцелял.