Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
*
През двата следващи дни задавах въпроси на всички лица, които по един или друг начин бяха познавали Нола. Ърни Пинкас за пореден път ми оказа неоценима помощ. Бе намерил в архивите на библиотеката годишника за 1975-а на гимназията в Орора и с помощта на телефонния указател и интернет успя да ми състави списък с актуализираните координати на голяма част от съучениците на Нола, живеещи в областта. За съжаление, това не доведе до нищо. Всички тези хора, днес на около петдесет години, имаха само детски спомени, които не представляваха интерес за разследването. Докато от списъка не се открои едно име, което не ми беше непознато: Нанси Хатауей. Тази, за която Хари ми бе казал, че е покривала Нола по време на разходката им в Рокланд.
Според информацията на Пинкас Нанси Хатауей държеше магазин за платове и пачуърк, разположен в индустриалния комплекс малко извън града, на път № 1 в посока Масачусетс. За първи път отидох там на 26 юни 2008-а, четвъртък. Беше хубаво магазинче с искряща от цветове витрина, приклещено между снекбар и железария. Вътре заварих дама в началото на петдесетте, с къси сивеещи коси. Седеше зад бюрото си с очила за четене на носа и след като ме поздрави учтиво, я попитах:
- Вие ли сте Нанси Хатауей?
- Аз съм - отвърна тя. - Познаваме ли се? Лицето ви ми говори нещо.
- Казвам се Маркъс Голдман. Аз съм...
- Писател - прекъсна ме. - Сега се сещам. Разправят, че задавате много въпроси за Нола.
Като че ли заемаше защитна позиция. Впрочем веднага добави:
- Предполагам, че не сте тук за платовете ми.
- Вярно е. И е също така вярно, че се интересувам от смъртта на Нола Келерган.
- И това с какво ме засяга?
- Ако сте тази, за която ви смятам, трябва много добре да сте познавали Нола. Когато сте били на петнайсет години.
- Кой ви каза това?
- Хари Куебърт.
Нанси стана от стола си и с решителна крачка се отправи към вратата. Мислех, че ще ме помоли да си тръгна, но тя постави на витрината табелата Затворено и пусна резето на вратата. После се обърна към мен и попита:
- Как пиете кафето си, господин Голдман?
Прекарахме повече от час във вътрешната стая на магазина. Тя беше същата Нанси, за която ми бе говорил Хари, тогавашната приятелка на Нола. Не се бе омъжвала и носеше бащиното си име.
- Никога ли не сте напускали Орора? - попитах я.
- Никога. Твърде много съм привързана към този град. Как ме открихте?
- Чрез интернет, ако не се лъжа. Интернет прави чудеса.
Кимна и попита:
- Е? Какво точно искате да знаете, господин Голдман?
- Наричайте ме Маркъс. Трябва ми някой, който да ми разкаже за Нола.
Тя се усмихна.
- С Нола бяхме в един клас в училище. Сближихме се веднага щом пристигна в Орора. Живеехме почти една до друга, на Теръс Авеню, и често ми идваше на гости. Казваше, че обича да идва вкъщи, защото съм имала нормално семейство.
- Нормално? Какво искате да кажете?
- Предполагам, че сте се срещали с пастор Келерган.
- Да.
- Той беше много суров човек. Да се чудиш как е могъл да има дъщеря като Нола - интелигентна, сладка, мила, усмихната.
- Странно е това, което ми казвате за преподобния Келерган, госпожо Хатауей. Видях се с него преди няколко дни и ми направи впечатление на по-скоро мек човек.
- Прави такова впечатление. Поне пред хора. Бяха го повикали на помощ, да съживи енорията „Сейнт Джеймс“, която западаше, след като, както разправяха, бе сътворил чудеса в Алабама. И наистина, скоро след като той пое нещата в свои ръце, храмът „Сейнт Джеймс“ започна да се пълни в неделя. Но иначе е трудно да се каже какво точно ставаше у семейство Келерган.
- Какво имате предвид?
- Нола беше малтретирана.
- Моля?
Това, което ми разказа Нанси Хатауей, се бе случило според изчисленията ми на 7 юли 1975 година, понеделник, тоест по времето, когато Хари бе отблъснал Нола.
*
Понеделник, 7 юли 1975 г.
Беше през ваканцията. Времето бе прекрасно и Нанси бе отишла да вика Нола да отидат на плажа. Докато вървяха по Теръс Авеню, Нола внезапно попита:
- Кажи, Нанси, смяташ ли, че съм лошо момиче?
- Лошо момиче ли? Не, що за глупост! Защо ме питаш?
- Защото вкъщи ми казват, че съм лошо момиче.
- Какво? Защо те наричат с такива думи?
- Няма значение. Къде ще се къпем?
- На Гранд Бийч. Отговори ми, Нола. Защо ти говорят така?
- Защото може би е истина - отвърна Нола. - Може би е заради това, което се случи в Алабама.
- В Алабама? Какво се е случило там?
- Не е важно.
- Изглеждаш тъжна, Нола.
- Тъжна съм.
- Тъжна? През ваканцията? Как можеш да си тъжна през ваканцията?