Хюрем. Московската наложница

— Коя е тази нахалница, която не признава правила и норми? Какво търсят такива момичета в харема?

Камбаните, предупреждаващи за опасност, отново забиха тревожно в главата на Руслана. Не, тази жена нямаше да остави нещата така, ясно беше, че щеше да разнищи случката докрай.

— Една от новите робини, султанке.

— Това го разбрах, Сюмбюл, само не прикривай тази нахалница. Коя е?

Сюмбюл ага замълча. „Ето я срещу вас“, щеше да каже, притиснат от безизходицата.

Дали пък не трябваше Руслана да го превари, да вдигне смело глава и да признае: „Аз, аз съм тази нахалница! Превалих планини и долини заедно с Тачам Ноян, опълчих се на варварите неверници! Нима очаквате да се уплаша от една гъркиня?“

Трябва да сложи край на униженията и страховете! Тъкмо преди да отвори уста и да изпълни безразсъдното си решение, Сюмбюл ага измърмори тихо:

— Едно гръцко момиче от Крит, султанке, Деспина я наричат.

Ако в онзи миг Руслана не беше прехапала устни, неволно щеше да извика от радост. Сюмбюл нямаше да я предаде!

— Откога е в харема тази Деспина?

— Близо една година.

— И за цяла година тази нахалница не се е научила, че в дома на владетеля не се вика и крещи?!

Тишина. Вероятно в момента и Сюмбюл ага гледаше в пода като нея. Следващият въпрос на Хафса султан направи всички надежди на Руслана на пух и прах.

— С кого се караше безочливата новобранка?

Край! Всичко свърши! Жената знае! — заблъскаха се мислите ѝ в паника.

Сюмбюл ага не можеше да увърта повече. Трябваше да признае, че всъщност Руслана беше започнала разправията и че без малко е щяла да удуши момичето, ако той не се беше намесил навреме. Тя отново затвори очи, а тъпаните в сърцето ѝ отново заблъскаха в зловещия си ритъм.

— С кого ли не, хасеки. Нападала е всички. Аз смятам, че това момиче е лудо. Върши поразии и обижда наред.

Не може да бъде! Отново се отърва на косъм. Сюмбюл бе твърдо решен да не издава любовницата си под стълбите. Ами, разбира се. Ако вината им излезе наяве, неговата глава също ще падне.

— Какво иска тази Деспина?

— Какво ли не, султанке. Не ѝ харесват нито храната, нито леглото. Тормози момичетата, които се качват в покоите на господаря. Разпорежда се наляво и надясно. — Мъжът замълча, за да си поеме въздух. — Ако позволите, щях да кажа, че…

Агата не довърши думите си.

— Кажи, Сюмбюл, защо замълча? Какво е нужно да се направи, за спокойствието и сигурността на харема на покойния ми съпруг султан Селим Свирепия и сина ми султан Сюлейман хан?

Руслана усети накъде бие лукавият главен евнух. Сюмбюл, дума по дума, беше стигнал до момента, когато валиде султан щеше да приеме всяко негово предложение. Ако Руслана можеше да вдигне глава, щеше да види победните искри, които проблясваха в очите на Сюмбюл ага. Хареса ѝ тази игра. Тя непременно щеше да прибегне до тази тактика, когато ѝ се наложеше.

— Искам да кажа, че по мое мнение тази гъркиня не е достойна за покровителството и благоволението на нашия господар.