Илиада [bg]

гдето се виждаше празно поле, без тела на убити. От колесниците слезли, мъжете го слушаха мълком. Хектор божествен говореше с копие дълго в ръката до единадесет лакти, а медният връх му блестеше, плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато. [495] Той се на него подпря и така на троянци продума: «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни! Днес, щом погубя ахейци и техните кораби, смятах пак да се върнем ликуващи във ветровитата Троя, ала нощта изпревари, запази напълно аргийци [500] с техните кораби, спрени на стръмния бряг на морето. Нека да бъдем покорни на черната нощ и на мрака, да си приготвим вечеря. Конете си хубавогриви тук разпрегнете веднага, храна изобилна им дайте! Скоро от Троя докарайте тлъсти овце и говеда, [505] с тях не забравяйте вино, което душите ни радва, също и хляб от дома си, и много дърва от гората струпайте, за да запалим всенощни високи огньове. Техният блясък да стига небето до ранната утрин, за да не би да се впуснат без шум дългокоси ахейци [510] в бягство сред тъмната нощ по широкия гръб на морето; да се не качат спокойно във своите кораби празни. Всеки данаец дома да се върне със собствена рана, тежко ударен от копие или стрела смъртоносна, скочил набързо във кораба, и да се вече страхуват [515] пак с копиеборци троянци да почнат война многосълзна. Нека в града съобщят глашатаи, любимци на Зевса: всички веднага — от юноши до беловласите старци — вкупом да дойдат на кулите богостроени във Троя. Нашите млади жени да запалят големи огньове — [520] всяка във своята къща. А стражата крепка да бъде, за да не влезе в града ни засада, щом липсва войската. Както аз казвам, така нека бъде, юначни троянци! Тези са мойте наръки, които сега са полезни! В ранни зори ще говоря отново на храбри троянци. [525] Аз със надежда се моля на Зевс и на други безсмъртни: сам да прогоня от Троя съдбовните псета ахейски — Керите тук ги изпратиха с техните кораби черни. Ала да пазим усърдно и себе си в тази нощ тъмна! Утре във ранни зори, защитени от медни доспехи, [530] битка свирепа да почнем край техните кораби гладки. Сам ще узная дали гръмогласният син на Тидея ще ме отблъсне от стана ахейски към нашата крепост, или пък ще го убия и кървава плячка ще взема. Утре той сам ще покаже геройство, щом смело посрещне [535] моето копие остро; но аз се надявам, че утре, щом като слънце изгрее, той с първите мъртви ще легне, тежко ударен, а с него ще паднат мнозина ахейци. Нека да бъда безсмъртен и млад да остана во веки, за да ме почитат наравно с Атина и бог Аполона, [540] толкова, колкото сигурна иде смъртта за аргийци!» Тъй им говореше Хектор, троянците бяха съгласни. Те от ярема изпрегнаха свойте коне изпотени, за колесницата всеки ги върза със ремъци здрави. Скоро от Троя докараха тлъсти овце и говеда, [545] с тях не забравиха вино, което душата ни радва. Хляб от дома си донесоха, много дърва насъбраха. И хекатомба отбрана принесоха в дар на безсмъртни. Мирис приятен от жертвите стигаше чак до небето, но боговете блажени не искаха да го приемат, [550] тъй като мразеха върло свещената Троя, Приама, също народа на славния копиеборец Приама. Цялата нощ престояха в полето на боя троянци, горди във своите мисли, и палеха много огньове. Колкото светли звезди се разсипват на свода небесен [555] около ясния месец, когато е времето тихо, виждат се всички скали, долини, върхове недостъпни, а от небето навред се разстила ефирът безкраен, трепкат безброй светила и овчарят се радва сърдечно, толкова много троянски огньове блестяха пред Троя [560] между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи. Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък. Бял ечемик и лимец непрестанно ядяха конете край колесниците: чакаха всички Зора светлотронна. [565]