Илиада [bg]

вредом сновеше и свойте вестители звънкоречиви [10] пращаше бързо да свикат съвета на всички водачи, тихо, поименно.88 С първите сам се стараеше много. Седнаха тъжни мъжете в съвета, а цар Агамемнон стана, проливайки сълзи, подобно на извор клокочещ, който излива възтъмни води от скала недостъпна. [15] С болка въздъхна Атрид и така на аргийци продума: «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски! В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски, който коварно ми бе обещал и с главата си кимнал, щом укрепената Троя превзема, назад да отплувам. [20] Ето сега той замисля измама и сам ми внушава да се завърна безславно във Аргос след толкова жертви. Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен, който е често събарял безчислени крепости градски, а ще събаря и още, понеже владее над всички. [25] Хайде това да изпълним, каквото сега ще предложа: нека побегнем със кораби в нашата свидна родина, широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.» Каза така и останаха всички дълбоко смълчани. Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски. [30] Цар Диомед гръмогласен най-сетне така проговори: «Пръв възразявам, Атриде, на твоите думи безумни, както е редно, царю, във съвета: недей да се сърдиш! Първо обиди ти моята смелост пред всички данайци, тъй като тук ме нарече невойнствен, безсилен. Но колко [35] вярно е всичко това, знаят млади и стари аргийци. Само с едно те прослави синът на коварния Кронос: даде ти царската власт, за да бъдеш почитан от всички, ала не даде ти храброст, която е сила могъща. Вярваш ли, клетнико, че синовете прочути ахейски [40] тъй са страхливи и слаби във битките, както говориш? Щом те подтиква духът ти припряно назад да отплуваш, тръгвай, открит ти е пътят и твоите кораби бързи, тука дошли от Микена, те чакат на морския пясък. Другите хубавокоси ахейци без теб ще останат, [45] докато Троя съсипем. Дори ако всички поискат, нека побягнат със кораби в своята мила родина; двамата ние със Стенел упорно ще водим войната, докато Троя не сринем: дошли сме със божия помощ.» Тъй каза. Всички ахейски водачи със вик одобриха, [50] хранейки почит голяма към думите на Диомеда. Конникът Нестор се вдигна сред тях и така заговори: «Както във битките винаги ти си най-силен, Тидиде, тъй надминаваш в съвета и всичките свои връстници. Никой не би ти словата осъдил или пък оборил, [55] все пак докрай не доведе речта си и сам я прекъсна. Още си малък на възраст — могъл би и син да ми бъдеш. Ако и най-млад от всички, но зряло приказваш, Тидиде, между царете аргийски, понеже говориш със разум. Ето аз, който се хваля, че много по-стар съм от тебе, [60] думата вземам в съвета и всичко подробно ще кажа. Никой не може речта ми да хули, ни сам Агамемнон. А беззаконен, бездомен, напълно безроден е този, който обича раздора и страшната гражданска битка. Хайде да бъдем покорни на черната нощ и на мрака: [65] да си приготвим вечеря, а стражите всички на смяна нека застанат до рова, прокаран отвън край стената. Аз предоставям това на младежите, после отново пръв ти да бъдеш, Атриде, понеже си цар най-достоен. Давай гощавка на старците — редно и лесно за теб е. [70] Пълни са твойте палатки със вино, което докарват често ахейци от Тракия тук през морето широко. Всичко обилно ти имаш, над много народи царуваш. Щом се стекат покрай тебе мнозина, послушай тогова, който най-умно съветва. Ахейците днес се нуждаят [75] мъдър съвет да получат, че близко стоят враговете. Палят огньове във стана: кого ли това ще зарадва? Днешната нощ ще погуби или ще запази войската.» Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни. Стражите тръгнаха скоро, облечени в свойте доспехи: [80] сам Тразимед Несторид, предводител прочут на войските, Ялмен и брат му Аскалаф, двамина потомци на Арес, също герой Мерион, Афарей и Деипир юначен, заедно с тях Ликомед богоравен, потомък на Креон — седем водачи на стражите. А по стотина младежи [85] крачеха стройно след всекиго с копия дълги в ръцете. Спряха се между голямата крепост и рова, в средата. Там те огньове накладоха, всеки си сготви вечеря.89 Цар Агамемнон заведе ахейските знатни стареи90 в своята шатра и сложи за всички богата гощавка. [90] Те си простряха ръцете към вече готовите гозби. Свойта охота за вино и ядене щом утолиха, старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да каже; той и по-рано им даваше често полезни съвети.