Илиада [bg]

лютите рани, които нанася гърмът ми страхотен; [405] тъй ще узнае Атина кога се е била с баща си. Аз не се толкова много гневя и ядосвам на Хера: има тя навик да пречи на всичко, което нареждам.» Тъй каза. Вихренонога Ирида забърза със вести. Тръгна от Ида висока към стръмния връх олимпийски. [410] Двете пресрещна при първите порти в Олимп многобърдест, спря ги веднага, предаде им точно словата на Зевса: «Где сте поели? Защо ви беснее сърцето в гърдите? Не позволява Кронид да помагате днес на аргийци. Зевс ви заплашва така и заканата той ще изпълни: [415] сам ще прекърши нозете на двата ви коня във верига, вас ще събори в прахта, колесницата светла ще счупи, двете тогава за десет години не ще изцерите лютите рани, които нанася гърмът му страхотен; тъй ще узнаеш, Атино, кога си се била с баща си. [420] Той не се толкова много гневи и ядосва на Хера: има тя навик да пречи на всичко, което той казва. Ала ти, кучко безсрамна, ще бъдеш най-долна богиня, ако би дръзнала копие в Зевса Кронида да хвърлиш.» Тъй рече шеметно бърза Ирида и в миг си отиде. [425] Хера тогава продума на мъдра Атина Палада: «Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса! Аз не желая за смъртни със Зевс да воюваме двете! Нека едните погинат, а другите85 нека живеят, както се случи. Кронид да обмисля свободно делата [430] и да решава за всички троянци и всички данайци.» Тъй каза Хера, обърна конете си еднокопитни. Хорите пуснаха с радост конете им хубавогриви, после ги вързаха здраво на ясли, с амброзия пълни, а колесницата те прислониха край навеса светъл. [435] Седнаха в своите тронове златни и двете богини; тъжни дълбоко в сърцата си бяха сред всички безсмъртни. Зевс пък от Ида с конете и плавната в бяг колесница стигна Олимп и дойде при престолите на боговете. Славният бог Посейдон земетръсец разпрегна конете, [440] а колесницата вкара в заслона,86 покривка й метна. Зевс гръмовержец едва на престола си златен приседна, и затрепера със тътен под него Олимп недостъпен. Само Атина и Хера седяха далече от Зевса: нито му дума продумваха, нито го питаха нещо. [445] Ала Кронид начаса се досети и пръв заговори: «Вие, богини Атино и Херо, защо сте печални? Дълго не сте били в битка, прославящи вредом мъжете, за да громите троянци, които презирате злостно. Моята сила и мойте могъщи ръце са такива, [450] че олимпийците сбрани задружно не ще ме прогонят. Тръпки на ужас побиха телата ви дивно красиви, без да сте още видели войната, делата й тежки. Но ще ви кажа сега и това ще се сбъдне най-точно: с гръм поразени, вий нямаше със колесницата светла [455] тук, на Олимп, да се върнете, где боговете живеят.» Тъй каза и възроптаха Атина Палада и Хера: Редом седяха, замисляйки мъки за всички троянци. Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече, много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа. [460] Хера не скри във сърцето си своята жлъч и промълви: «Сине най-страшен на Кронос, какви ми ти думи издума? Знаем отлично, че твоята сила е непобедима, но съжаляваме много и копиеборци данайци. Те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова. [465] Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, само съвети полезни ще даваме пак на аргийци, всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.» Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: «Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, [470] ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва цялата силна войска на аргийците копиеборци. Буйният Хектор не ще се откаже от лютата битка, без да принуди Ахил бързоног да пристигне от стана. В този ден те ще се бият край своите кораби вити [475] около мъртвото тяло на клетия паднал Патрокъл. Тъй е решено. А никак не страдам, че ти си сърдита, даже в гнева си да стигнеш до другия край на земята и на морето, където отдавна са Япет и Кронос. Те се не радват на чудния блясък на ясното слънце, [480] нито на лекия полъх — край тях е дълбокият Тартар. Скитайки, там да отидеш, не бих се за тебе загрижил, тъй като няма от тебе по-нагла богиня сред всички.» Тъй каза, а белоръката Хера му нищо не рече. Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна, [485] влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна. Слънцето беше залязло за мъка на всички троянци, мрачната нощ се яви за ахейците триж по-желана. Свика блестящият Хектор събрание между троянци по-надалече от кораби вражи, до Ксант водовъртен, [490]