Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
Илиада [bg]
Перейти на страницу:
дето победи печелят в надбягване лудо в полето.
Никой не би могъл беден да бъде и няма да има
нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,
колкото тези коне му донасяха щедри награди.
Сам обещава и седем най-сръчни робини от Лесбос.
[270]
Той ги избра, щом, Пелиде, ти срина цветущия остров
Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.
Тях ще ти прати, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.
Ето пред всички сега се заклева със клетва велика:
никога той не е спал с Бризеида във брачна постеля,
[275]
както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.
Всичко това ще получиш веднага, Ахиле божествен!
Ако дадат боговете да сринем града на Приама,
сам ти ще дойдеш, когато разделяме нашата плячка,
да си напълниш догоре цял кораб със мед и със злато,
[280]
сам да си вземеш и двадесет дивно красиви троянки,
първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.
Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,
зет ще му станеш и той ще те тачи наравно с Ореста,
негов любимец, отглеждан далече във пълно охолство.
[285]
Има три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:
Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.
Всяка, която поискаш, ти сам ще откараш без откуп
в царския дом на Пелея. И дарове той ще прибави
колкото никой баща не е давал на своята щерка.
[290]
Той за подарък ти врича и селища седем цветущи:
Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,
също свещената Фера, Антея със тучни ливади,
още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.
Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.
[295]
Техните жители имат стада от овце и говеда.
С дарове ще те почитат наравно със бог олимпиец,
данъци щедро ще плащат под твоя величествен скиптър.
Всичко това ще получиш, когато гнева си надмогнеш.
Ако презираш Атрида и тези подаръци скъпи,
[300]
имай ти милост за всички ахейци, които тъй страдат.
Вечно ще помнят за тебе и вред като бог ще те тачат.
Ти между тях ще добиеш голяма, нечувана слава:
Хектора днес ще погубиш. Обхванат от лудост жестока,
той срещу теб ще пристъпи, че никого между данайци,
[305]
с кораби тука дошли, не признава на себе си равен.»
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
«Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Трябва съвсем откровено и честно в ответ да ти кажа
как аз това преценявам и как несъмнено ще бъде,
[310]
тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите.
Както вратите на мрачния Хадес презирам аз този,
който едно във сърцето си мисли, а друго приказва.
Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.
Нито Атрид Агамемнон, ни всички събрани данайци
[315]
ще ме придумат, щом вече признателност няма за този,
който усърдно се бие без отдих с мъжете враждебни.
Плячка еднаква се дава на храбрия и на беглеца,
с почит еднаква се славят страхливият мъж и героят,
а работливият гине наравно със всеки безделник.
[320]
Полза аз нямам, макар че понесох страдания тежки,
тъй като винаги смело излагах живота си в боя.
Птицата както донася храна за безкрилите рожби,
даже самата измъчвана люто от глад и от жажда,
тъй съм прекарвал и аз във безсъние нощи безбройни,
[325]
множество кървави дни съм минавал в сражения върли,
влизайки в бой със врага все за техните млади съпруги.
Докато плувах в морето, съсипах дванадесет града,
а пък по суша превзех единадесет в плодна Троада.
Много богатства безценни плячкосвах от тях подир боя,
[330]
всичко редовно предавах на цар Агамемнон Атреев.
Той си стоеше далече при своите кораби бързи,
плячката сбираше, малко раздаваше, вземаше много.
Все пак отделяше той дарове за царе и за знатни:
своето всеки запазва, а моят дар взе Агамемнон.
[335]
Скъпа жена ми заграби — да спи за наслада със нея!
Но за какво ли аргийци воюват все още с троянци?
И за какво Агамемнон доведе войската пред Троя?
Всичко нали е за хубавокоса Елена аргийка?
Или сред смъртните само Атриди жените си любят?
[340]
Всеки мъж, който е честен, почитан и благоразумен,
свойта съпруга обича и грижи полага за нея,
както обичах и аз Бризеида, макар и робиня.98
След като мойта награда отне и така ме измами,
мен да не моли: добре го познавам, не ще ме предума.
[345]
Нека помисли със теб, Одисее, и с други водачи
как да отблъсне от нашите кораби страшния огън.
Много известни дела е извършил той вече без мене:
вдигна голямата крепост и рова до нея прокара —
твърде широк и дълбок, а по него заби колореди.
[350]
Все пак не смогна и тъй да възпира убиеца Хектор.
вернуться
98
Наложниците се смятали за съпруги, но с по-малки права от законните жени.
Перейти на страницу: