Илиада [bg]

Благонамерен към тях, заговори със думи такива: [95] «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! С тебе ще почна и с тебе ще свърша, защото царуваш мощно над много народи, а Зевс олимпийски ти даде власт и закони да имаш, съвети да даваш разумно. Ето защо ти си длъжен и реч да държиш и да слушаш. [100] Следвай съвета на този, когото сърцето подтиква само добро да предлага, а сам ще решаваш за всичко. Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам. Никой не може да има по-хубава мисъл от мойта, както и нося до днеска в сърцето си вече отдавна, [105] още от времето, сине божествен, когато изведе с гняв дъщерята на Бриза от светлия шатър Ахилов. Ти не послуша тогава, макар че те много съветвах. Сам се поддаде надменно, без разум, на своята гордост, тежко обиди най-храбрия воин, когото почитат [110] много безсмъртни; ти взе му наградата, днес я владееш. Нека сега да помислим как бихме Ахила смирили, да го помолим с подаръци скъпи и с ласкави думи.» Мощният цар Агамемнон така отговори на Нестор: «Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна! [115] Грешка голяма направих и няма това да отричам. Струва един за мнозина, когато от Зевс е обикнат. Днес Зевс почете Ахила, наказа войската ахейска. Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли, искам това да поправя и откуп безчетен да пратя. [120] Моите дарове скъпи пред вас ще посоча подробно: седем триножника91 нови и десет таланта92 от злато, двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня, дето победи печелят в надбягване лудо в полето. Никой не би могъл беден да бъде и няма да има [125] нужда от ценното злато, щом толкова той притежава, колкото тези коне ми донесоха щедри награди. Още предлагам и седем най-сръчни робини от Лесбос.93 Аз ги избрах, щом разсипа Пелид многолюдния остров. Те надминават по хубост жените, родени от смъртни. [130] Тях ще му пратя, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза. Ето пред всички сега се заклевам със клетва велика: никога аз с Бризеида не легнах във брачна постеля, както човешки закон е мъже със жени да постъпват. Всичко това ще получи веднага Ахил богоравен. [135] Ако дадат боговете да сринем града на Приама, сам нека дойде, когато разделяме нашата плячка, да си напълни догоре цял кораб със мед и със злато, сам да си вземе и двадесет дивно красиви троянки, първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка. [140] Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна, зет да ми стане и аз ще го тача наравно с Ореста, син мой обичан, отглеждан далече във пълно охолство. Имам три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан: Хризотемида, Ифианаса и Лаодика. [145] Нека без откуп откара, която си иска от трите, в царския дом на Пелея: и дарове аз ще прибавя колкото никой баща не е давал на своята щерка. Вричам му аз за подарък и селища седем цветущи: Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа, [150] също свещената Фера, Антея, със тучни ливади, още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен. Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос. Техните жители имат стада от овце и говеда. Те с дарове ще го тачат наравно със бог олимпийски, [155] данъци щедро ще плащат под скиптъра строг на Ахила. Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне. Нека смири яростта си: суров, непреклонен е Хадес — смъртните него презират най-много от всички безсмъртни. Хайде Ахил да отстъпи пред мене, защото аз имам [160] власт по-голяма,94 а също по-стар съм на възраст от него.» Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава: «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Ти дарове най-желани предлагаш на царя Ахила. Хайде сега да подтикнем избрани герои, които [165] с вести да тръгнат веднага за шатъра бял на Ахила. Нека самичък посоча лицата, а те да послушат. Феникс, любимец на Зевс, да потегли и пръв да ги води, после Аякс исполински и цар Одисей богоравен. Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват. [170] Дайте вода за ръцете95 и нека смирено замлъкнем, Зевса Кронида да помолим сърдечно, дано ни пожали.» Тъй посъветва; на всички допаднаха мъдрите думи. А глашатаи завчас им поляха вода на ръцете. юноши с вино напълниха кратера чак до венеца, [175] чаши наляха, поднесоха после поредом на всички. След като в жертва възляха и пиха кой колкото иска, дружно напуснаха шатъра на Агамемнон Атреев.