Илиада [bg]

Нестор, геренският конник, ги с много наръки изпрати, правеше знаци с очи, а най-вече към цар Одисея: [180] всичко да сторят, Ахил благороден да върнат във боя. Тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо, молейки с цяла душа земетръсеца бог Посейдона,96 лесно дано да спечелят сърцето на вожда Ахила. Стигнаха до мирмидонските шатри и кораби леки. [185] Те го завариха там да услажда душата си с лира — хубава, многозвънлива, със сребърно столче за струни. Той я бе взел, разрушавайки Еетионова Тива. Сам се развличаше с нея, възпяваше славни герои. Мълком, наблизо до него, седеше единствен Патрокъл, [190] чакайки внука Еаков, догдето престане да свири. Тримата вече дойдоха, а цар Одисей бе начело. Спряха наблизо, Ахил се учуди и с лира в ръцете, мигом напусна креслото, в което бе седнал да свири. Вдигна се също Патрокъл, когато съгледа мъжете. [195] С поздрав ги срещна любезно Ахил бързоног и продума: «Драги, дошли сте на гости при мен или нужда ви води? Даже в гнева ми, най-мили за мен сте от всички ахейци.» Тъй каза и ги поведе нататък Ахил богоравен. Той ги покани да седнат в креслата, покрити със пурпур. [200] В същото време помоли стоящия близо Патрокъл: «Мили Патрокле, сложи ни веднага големия кратер! По-силно вино смеси и за всекиго чаша да има. Ето най-свидни другари дойдоха във моята шатра.» Каза така и Патрокъл послуша другаря си верен. [205] Маса голяма постави наблизо до огъня светещ, сложи на нея месо от овца и коза угоена, също и рибица свинска, която лъщеше от сало. Автомедонт му помогна: Ахил сам наряза месото. Той раздроби го на мръвки, на шишове сръчно набоде. [210] Огън грамаден запали Патрокъл, герой боголюбен. Щом като пламъкът спадна и огънят вече затихна, ловко разпръсна жаравата, шишове втъкна над нея, здраво подпрени: с божествена сол той поръси месото. Щом го опече Ахил и наслага на масичка малка, [215] хляб на трапезата тури Патрокъл в красиви панерки. А пък Ахил богоравен раздаде месото на всички, после самият приседна срещу Одисея божествен, своя приятел Патрокъл подкани да жертвопринася на боговете — той хвърли във огъня жертва уханна. [220] Те си простряха ръцете към вече готовите гозби. Свойта охота за вино и ядене щом утолиха, кимна на Феникс Аякс, Одисей забеляза му знака, чаша напълни със вино и тъй към Ахил се обърна: «Сине Пелеев, сполай! От гощавката щедра сме сити. [225] Както във шатрата пищна на цар Агамемнон Атреев, също и тука — храна изобилна и вкусна се дава. Ала не бива да мислим сега за пируване сладко! Зевсов любимецо, виждаме грозна беда и се плашим. Ние не знаем дали ще запазим или ще погубим [230] нашите кораби, щом ти не влезеш геройски във боя. Дръзките духом троянци със свойте съюзници славни вече напират наблизо до нашата крепост и стана. В лагера палят големи огньове и много се хвалят, че ще нападат безспирно ахейските кораби черни. [235] Святка отдясно Кронид и щастливи поличби им праща. Хектор навред се гордее без мяра със своята сила, нагло вилнее в полето, облегнат всецяло на Зевса. Хората и боговете не тачи и бяс го владее. Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро [240] и се заканва емблемите корабни да ни отреже,97 нашите кораби сам да запали със огън стихиен, а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие. Страх безпределен обзема сърцето ми, че боговете ще му изпълнят заплахите, че е решено да паднем [245] близо до Троя, далече от конеразвъдния Аргос. Даже и късно, щом искаш, Ахиле, тръгни да запазиш клети ахейци, измъчвани все от троянския натиск. После самият напразно ще страдаш от нашата гибел: злото щом стане, лекарство за него не ще се намери. [250] Хайде сега да отблъснеш злокобния ден от аргийци! Драги мой! Също баща ти Пелей те напътваше мъдро още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон: „Чедо любимо! Атина и Хера даряват ти сила, щом пожелаят, но ти си въздържай сърцето надменно [255] в своите смели гърди: кротостта е най-хубаво нещо! Всякаква гибелна свада със смъртните хора отбягвай, за да те много почитат и стари, и млади аргийци.“ Старецът тъй те съветваше, ти си обаче забравил. Хайде сега се смири, потуши душегубната ярост! [260] Дарове щедри ще имаш, когато гнева си надмогнеш. Ето сега ме изслушай и аз ще ти кажа подробно колко големи награди за теб обеща Агамемнон: седем триножника нови и десет таланта от злато, двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня, [265]