Илиада [bg]

лакомо гълтайки вкусно месо от рогати волове, пиейки хубаво вино от кратери, пълни догоре: всеки щял в бой да излезе на сто или двесте троянци! Днеска стоим недостойни дори за един от троянци! Нашите кораби Хектор самичък сега ще подпали. [235] Татко наш Зевсе велики! Кого от царете всевластни с тази беда ти наказа и взе му чутовната слава? Никъде аз не отминах чудесните твои олтари, щом се отправих на поход насам с многовеслия кораб. Бутове тлъсти говежди изгорих на всички олтари, [240] вече потеглил да срина вече укрепената Троя. Татко Крониде всесилен! Сега изпълни ми молбата! Ти помогни да побегнем, спаси ни от близката гибел, не позволявай ахейци да паднат във бой от троянци!» Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи. [245] Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби. Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица, в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута. Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога, гдето ахейци принасяха жертви за Зевс прорицател. [250] Мигом, когато видяха, че птицата иде от Зевса, боя си спомниха те и нападнаха жарко троянци. Никой от всички данайци, които там бяха, не може да се похвали, че своите буйни коне е прехвърлил по-рано от Диомеда през рова и в боя е влязъл. [255] Първом уби Диомед Агелая, потомък Фридмонов, който обърна за бягство конете си право към Троя. Както се беше възвил, във гърба сред плещите могъщи с копие беше пронизан и то през гърдите излезе. От колесницата падна, доспехите звъннаха с него. [260] После се впуснаха в боя двамината братя Атриди, храбрите двама Аякси, известни със сила страхотна, сетне се вдигнаха Идоменей и другарят му предан, смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен, после герой Еврипил, лъчезарният син Евемонов. [265] Тевкър пристигна девети, опъвайки лък еластичен. Мигом застана зад щита голям на Аякс Теламонов. Щом пък Аякс си отместваше щита, и Тевкър веднага диреше с поглед троянец, в когото стрела да насочи: рухваше всеки улучен, душата си вече загубил. [270] Тевкър се връщаше после, тъй както детенце при майка; брат му Аякс Теламонов го криеше с щита си светъл. Първо кого ли погуби тогава невинният Тевкър? Първо уби Офелеста, Орсилох и клетия Ормен, Детора, Хромия, богоподобния мъж Ликофонта, [275] Амопаона, сина Полиеменов, и Меланипа. Всички накуп ги свали на земята, кърмилница наша. Мощният цар Агамемнон Атрид се зарадва, щом зърна как покосява той с лъка троянските бойни фаланги. Близо до Тевкър отиде и думи такива му каза: [280] «Мили ми Тевкре, юнак Теламонов, водач на войските! Стреляй така, та да станеш спасител на всички данайци, гордост за твоя баща Теламона, че той те отхрани в своята къща от малък, макар да си син незаконен. Ти го прославяй, при все че е много далече оттука. [285] Аз ще ти кажа сега и това ще се случи най-точно: егидодържецът Зевс и Атина щом само поискат, чак до основи ще срина добре построената Троя, пръв ще получиш след мене най-почетна, ценна награда: може триножници, може впрегатни коне с колесница [290] или жена хубавица да ляга в постелята с тебе.» А непорочният Тевкър отвърна на цар Агамемнон: «Сине Атреев прославен! Защо ли ме ти насърчаваш? Сам аз не спирам, доколкото сила у мене остава. След като ние отблъснахме вече троянци към Троя, [295] аз ги пресрещам със мойте стрели и убивам мъжете. Осем стрели островърхи изпратих срещу враговете. Всички те бяха забити в тела на юначни младежи, но да улуча не мога това побесняло зло куче.» Каза и друга стрела той със лъка си метна към Хектор: [300] имаше силно желание да го умери. Обаче Хектора той не уцели, но лошо засегна в гърдите Горготион, благороден и доблестен син на Приама. Него родила бе майка, доведена тук от Езима, прелестна Кастианира, по външност същинска богиня. [305] Както и мак във градина встрани наклонява главица, станала тежка от семе и росна, предпролетна влага, тъй и троянецът сведе глава, натежала от шлема. Тевкър и друга стрела зазвънтяла изпрати към Хектор: имаше силно желание да го улучи веднага. [310] Сбърка отново, че бог Аполон му отблъсна стрелата. Право в гърдите прониза излезлия смело във боя Архептолема, коларя безстрашен на Хектор Приамов. От колесницата той се събори, конете обратно хукнаха; там му излитна душата и мъжката сила. [315] Жалба голяма обхвана сърцето на Хектор за него. Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави.