Илиада [bg]

И заповяда на близкостоящия брат Кебриона мигом да вземе юздите, и той го послуша с готовност. Хектор пък от колесницата скочи със шум на земята, [320] викайки страшно, и взе със ръката си камък огромен, впусна се право към Тевкър, желаейки да го убие. Тевкър извади опасна стрела от колчана си хубав, тури я на тетивата. Когато си лъка опъна, сам шлемовеецът Хектор със камъка зле го удари [325] в крехката ключица, дето отделя врата от гърдите. Мястото там е опасно и нежно. С ръбатия камък той тетивата му скъса и китката в миг му се схвана. Тевкър прегъна колени, ръката му лъка изпусна. Никак Аякс не остана нехаен към брата си паднал: [330] той се затича при него, покри го със щита огромен. Вдигнаха Тевкра тогава двамина приятели верни: родният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен. Те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко. Зевс олимпийски отново внуши на троянците смелост. [335] Право в дълбокия ров те подгониха вкупом ахейци. Хектор сред първите беше, ликуващ със своята сила. Както зло куче, когато преследва с нозете си бързи лъв или дива свиня и отзад ги захапва в бедрата, бдейки, най-зорко се пази от тях да не свърнат към него, [340] също тъй Хектор преследваше сам дългокоси ахейци, сваляше всеки назад изостанал; те бягаха в ужас. В бягство преминаха рова дълбок с колореди по него. Много лежаха убити от силни ръце на троянци, другите чакаха близо до своите кораби в стана. [345] Смелост взаимна си вдъхваха, после с ръце към небето всеки се молеше твърде усърдно на всички безсмъртни. Хектор се движеше вредом с конете си хубавогриви, имащ очи на Горгона или на убиеца Арес. Щом ги съгледа богинята Хера, обхвана я жалост. [350] Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина: «Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса! Няма ли да се погрижиш за гинещи клети ахейци? Скоро ще бъдат съвсем разгромени от орис сурова поради силата само на воин, вилнеещ без мярка — [355] Хектор Приамов, извършил във боя злини многобройни.» А совоока богиня Атина така й отвърна: «Той би загубил отдавна и смелост, и сила голяма, смъртно сразен от ръце на аргийци във свойта родина, ала баща ми беснее, изпълнен със мисли лукави, [360] винаги дързък, престъпен и пречка на моите цели. Той е забравил, че аз съм спасявала често Херакъл, който бе грозно измъчван от брат си, герой Евристея. Щом се Херакъл обърнеше с плач към небето за помощ, тутакси Зевс ме провождаше, за да му бъда в защита. [365] Но ако аз бях разбрала това с проницателен разум, още когато бе пратен в подземното царство на Хадес, за да изкара триглавото куче84 от мрачния Ереб, нямаше той да избегне водите на Стикс тъмноструен. Зевс ме сега ненавижда и слуша зова на Тетида. [370] Тя му целуна нозете, с ръка му докосна брадата, молейки чест да даде на Ахил, градове разрушаващ. Някога пак ще ми казва „обичана“ и „светлоока“. Хайде сега ти запрягай конете ни еднокопитни! Аз ще отида в двореца на егидодържеца Зевса, [375] ще се приготвя за битка със медноблестящи доспехи. Искам да видя дали шлемовеецът Хектор Приамов ще се зарадва, когато излезем в полето на боя. Или пък някой троянец край кораби бързи ахейски сам ще насити с месата си тлъсти и псета, и птици.» [380] Тъй каза и белоръката Хера веднага послуша. Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос, тутакси тръгна да впрегне конете с начелници златни. В същото време Атина, любимата щерка на Зевса, мигом съблече в двореца си бащин ефирния пеплос, [385] пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно, сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса, въоръжи се с доспехите за многосълзната битка. Тя в колесницата огнена скочи и грабна в десница копие тежко, огромно, което изтребва мъжете, [390] щом е на тях разярена богинята с татко всесилен. Хера подкара с камшика конете си неудържими. Медните порти небесни сами се разтвориха шумно. Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето, за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират. [395] Двете през портите погнаха свойте коне вихрогонни. Щом ги съгледа от Ида, Кронид се разсърди ужасно. Той златокрила Ирида изпрати подире им с вести: «Бърза Иридо, иди и върни ги обратно! Не давай да продължават, че в битката ний ще се срещнем за лошо. [400] Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно: сам ще пречупя нозете на двата им коня във верига, тях ще съборя в прахта, колесницата светла ще счупя. Двете тогава за десет години не ще излекуват