Света троица [Войните на Розите-2]

Това дойде в повече на мъжете, застанали зад капитаните си. Те се развикаха, изразявайки поддръжката си — нещо като ръмжене от неоформени думи. Мнозина бяха родени в Йоркшир, лоялни на неговата фамилия мъже преди всичко друго. Дори сред последователите на Уорик, нагиздени в червено, се издигнаха юмруци и гласове, който крещяха за свалянето на кралските съветници.

— Те вече проляха кръвта на добри мъже, които не искаха нищо повече от мир! — изрева Йорк и посочи към барикадите и разпръснатите трупове. — Ще получат отговора ми веднага. Ще получат отговор, който ще срине тези стени от тръни и ще освободи краля от лапите им.

Все повече хора ликуваха, дишането им се учестяваше, докато слушаха, застанали изпънати върху разораната земя.

— Безопасността на крал Хенри е във вашите и в моите ръце — предупреди ги Йорк. — Не бива и косъм да падне от главата му, заради честта на всеки един от вас поотделно. Аз не съм предател! И тук не виждам такива.

Шумът се увеличаваше с всяка секунда, тъй че Йорк трябваше да крещи с все сила, за да бъде чут.

— Капитани! Върнете се при хората си! Ще проникнем в града и ще спасим крал Хенри от ръцете на онези, които го държат. Вървете, джентълмени, бързо! Йорк държи левия фланг, Солсбъри — центъра, Уорик — десния. Веднага формирайте редиците си заради мен! Завземете ми този град! Спасете краля! Господ да пази краля!

Последните му думи отекнаха в необуздан дрезгав рев. Капитаните хукнаха към позициите си, следвани от стотици воини, тъй че изведнъж сякаш тълпата експлодира от мястото, където стоеше Йорк. Само за миг три бойни групи от по хиляда мъже грабнаха оръжието и доспехите и хукнаха да застанат с лице към града.

Солсбъри, Уорик и Едуард, синът на Йорк, чакаха мълчаливо Йорк да се обърне към тях с почервеняло от викане лице. Солсбъри клатеше глава от изумление.

— За бога, Ричард. Видях дядо ти в теб в този миг. Мисля, че човек остава верен на кръвта си.

— Не забравяй, че отпърво аз исках мир — рече Йорк и погледът му се спря върху сина му. Задържа го върху Едуард, като се мъчеше да го накара да разбере. — Ще освободя крал Хенри от тези, които го държат в залог, нищо повече. Това е моята заповед. Те може да ме наричат предател, но аз няма да стана такъв.

Едуард преглътна и кимна с глава. По лицето му се четеше гордост.

— Стой до мен, момче — рече Йорк по-кротко. Вдигна глава, за да даде официалната заповед. — Граф Солсбъри, ако ми направите честта да заемете централна позиция. Граф Уорик, за вас е дясното крило. Има три пътя към града, джентълмени. Всичките са блокирани и охранявани. Хващам се на бас, че ще се изкача по хълма преди вас.

Те се усмихнаха, както той бе предвидил, тъкмо когато неговото изражение отново стана сериозно.

— Предпазвайте краля, господа. Преди всичко останало и с живота си, ако трябва. Нашият спор е със Съмърсет, с Бъкингам и с Пърси, не с Хенри от Ланкастър. Дайте дума!

И тримата се заклеха върху честта си и Йорк кимна със задоволство.