Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Заболява ме главата не защото ми е труден езикът, а защото цялата тази дандания е толкова ужасна и безсмислена, Франци – дръзко изрекох голата истина аз. – Дори не е учтиво да казваш едно и също на всеки човек. „Как сте? Харесва ли ви във Виена? Радваме се да ви видим." И всичко това безброй пъти, един след друг, Боже мой, направо е затъпяващо!
Императорът реагира както винаги. Усмихна се снизходително, сякаш съм глупаво дете, което не знае какви ги дрънка. С едното око вече поглеждаше към вратата, която ей сега щеше да се отвори към голямата зала за аудиенции.
– Не е нужно да знаеш чужд език, за да бърбориш като папагал – опитах се отново да привлека вниманието му аз. – Да владееш един език означава да разбираш поезията му, да вникваш в стихотворното му изкуство, в мелодиката му...
– Ах, Сиси, нищо чудно, че горката ти главица те боли толкова често. Ама наистина, трябва да й дадеш покой. По-добре си почивай, за да не пострада красотата ти от това витаене из облаците.
Вратата се отвори и отговорът ми за пореден път бе задушен от добре смазаната машина на дворцовия протокол. Поех си дълбоко дъх, за да преодолея внезапното стягане в гърдите. Когато Франц Йозеф говореше такива неща, аз се напрягах да запазя спокойствие, а това беше далеч по-трудно от ученето на унгарския. Понякога той се държеше не като мой съпруг, а като баща, и все повече заприличваше на такъв.
Опитите му да обедини многото народи от огромната си империя и да ги държи в мир и подчинение често срещаха спънки, което го правеше раздразнителен и отрано издълба строги бразди върху челото му. И в този ден той ми изглеждаше много по-възрастен от годините си. Обичта ми към него пропъди лошото ми настроение, ала скоро бе засенчена от нови, необичайни грижи.
– На мен пък ми се струва, че именно ти трябва да си почиваш по-често, Франци – нежно му напомних аз, докато заемахме местата си под тронния балдахин и дамите ми драпираха около мен шлейфа на обемистата ми официална рокля. – Нужно ли е всяка заран преди шест да засядаш над документите? Нали имаш министри и чиновници, които работят за теб. И аз бих искала да ти помогна. Може би по унгарските въпроси. Научих вече толкова неща и...
– Ти? – недоверчивият му тон ме нарани, а следващите думи още повече влошиха нещата. – Що за идиотска идея? Жените си нямат понятие от политика, Сиси. Само ще объркаш всичко.
– Като майка ти ли? – възмутих се аз, в крайна сметка ерцхерцогинята също беше жена.
– Не, това е друго – пренебрежително махна с ръка императорът. – Не можеш да мериш мама с нормални мерки. Тя беше принудена да действа против природата си, защото нашият баща не й беше кой знае каква опора. Принудена беше лично да се погрижи да получа императорското достойнство, затова и разбира от политика повече от всички мъже, взети заедно.
– Единственият мъж в „Хофбург" – огорчено промърморих аз, защото тази виенска мъдрост, естествено, беше стигнала и до моите уши.
Франц Йозеф се засмя и даде знак на церемониалмайстора, че аудиенцията може да започва.
– Сигурно има известна истина в това. Не знам какво щях да правя без нея. А сега ощастливи с усмивката си американския посланик, нека да докладва отвъд големия океан, че имам за жена най-красивата императрица в цяла Европа.
Прикрих разочарованието си, доколкото ми беше възможно, и продължих с удвоена енергия езиковите си занимания. В същото време полагах грижи и занапред да бъда бляскавата императрица, която Франц Йозеф искаше да вижда до себе си. Всъщност двете задачи се съчетаваха добре. Преговарях думички, докато четкаха косата ми, и се упражнявах да говоря унгарски с камериерката, която ми помагаше за тоалета, а преди това беше служила при една унгарска благородница.
Ежедневно се упражнявах с часове, за да постигна образа, който императорът и всички останали очакваха от мен при всяка моя публична поява. А очакванията се увеличаваха непрестанно. Но пък ми доставяше удоволствие, когато критиците ми капитулираха пред възторга, с който ме посрещаха хората. Химноподобните вестникарски статии за елегантния ми външен вид, за грациозните ми движения и за необикновената ми разкошна коса заглушаваха злостните клюки.
Грижите за тази коса, първоначално тъмноруса на цвят, а през изминалите години потъмняла до златистокестеняво, изискваха значителни усилия. Веднъж на три седмици посвещавах цял един ден на миенето и грижите за пищната грива, която вече ми стигаше до прасците.