Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Всъщност, отидох — разпери ръце той и се захили: — Ще познаете ли какво стана? Старият разбойник го нямаше. Беше излязъл, представяте ли си?
Разтърсена от новите факти, Сара тръгна надолу към колата си. В петък Греъм е бил в апартамента на Сал, освен това редовно му е инжектирал морфин! Отвори вратата, приготви се да седне зад волана, после изведнъж спря и изруга.
Магнетофонът ѝ остана върху масата на Греъм!
Беше станала с двамата мъже, пожелала да се увери, че Майк Чероне от списание „Тайм“ е в състояние да шофира. А после зададе последните три въпроса на полупияния си заподозрян… При това изскачайки навън от къщата, за да се спаси от химията на неговото излъчване.
Каква глупачка, господи!
От раздялата им не бяха изминали и пет минути, но прозорците вече бяха тъмни. Тя почука на вратата, но отвътре не долетя никакъв звук. Може би се е проснал на леглото и вече е потънал в тежък пиянски сън. Или (което беше по-вероятно) вече наистина му беше дошло до гуша от репортери и полицейски инспектори… Отново почука, после приближи устни до вратата и тихо подвикна:
— Греъм! Това съм аз, Сара!
Сержант, напомни си гневно тя. Тук беше не като Сара, а като сержант Евънс!
Зад вратата се разнесе шум от стъпки, лампата над входа светна. Греъм отвори, стори ѝ се някак смален. Тя усети, че прави усилия да изглежда приветлив, но очите му под полуспуснатите клепачи издаваха изтощение.
— Мислех, че още си пиете виното — подхвърли тя.
От игривото му настроение нямаше следа. Изглеждаше така, сякаш са го събудили от дълбок сън.
— За днес стига — промърмори той. — Приключихте ли с работния ден? — Във въпроса му вече липсваше поканата.
— Забравих си магнетофона — обясни тя и махна неопределено по посока на дневната.
Той кимна, натисна ключа за осветлението на стената и отстъпи назад, за да я пропусне. Магнетофонът беше там, където го беше поставила, и продължаваше да работи. Тя го изключи и тръгна обратно към вратата. Греъм бе останал на мястото си.
Озовала се отново навън, тя се поколеба за миг, после вдигна глава да го погледне:
— Е, благодаря, че ми отворихте…
— Пак заповядайте.
Вратата се затвори почти под носа ѝ, а лампите в къщата угаснаха още преди да е изминала три крачки по посока на колата си.
Бе получила отговора, който търсеше. Този човек обичаше баща си. Още въпроси чакаха своя отговор — особено онези за пачките с банкноти и местонахождението на бейзболните картички. Греъм ѝ намекна, че знае повече отколкото казва, но тя не можеше да си позволи неофициален разговор. Едно ѝ беше абсолютно ясно: каквото и да се е случило в онази нощ, Греъм не беше убил баща си, за да го ограби.
Самотното ѝ посещение в този дом беше изпълнило целта си. Вече знаеше кой е Греъм, що за човек е той. Беше разкрил душата си пред нея, пред Сара… Но сержант Евънс — инспектор в отдел „Убийства“, със свито сърце призна пред себе си, че това бе станало на твърде висока цена. Защото бе помогнала на този човек да потъне още по-дълбоко в една яма, която няма дъно…
Дванайсета глава
Харди беше в задния двор — една дълга и тясна ивица трева, опираща в розовите храсти на Франи и притисната като сандвич от калканите на четириетажните блокове от двете страни на терена. Но на изток, отвъд розите, се разкриваше хубава гледка към центъра на града. След средата на април, когато слънцето започваше да прежуря, тук се образуваше едно малко и приятно кътче, сенчесто и прохладно.
Изправен пред скарата на барбекюто с дълъг шиш в ръка, той чакаше да се разгорят дървените въглища и се чувстваше почти отпочинал, готов за тежките битки, които се очертаваха през идващата седмица. Бяха поканили на вечеря Глицки със синчето му, щяха да присъстват също Моузес Макгуайър — братът на Франи, жена му Сюзън и невръстния Джейсън.
В неделния следобед всичко изглеждаше наред. Както времето, така и настроението в къщата, започваха да излизат от състоянието на дълбоко замразяване, което беше властвало през отминалата седмица. Тук отзад почти не се усещаше хладния бриз, който духаше откъм океана.
На стълбите, които водеха към градината, се появи Франи — другият източник на хлад през последните дни. В ръцете си държеше голям керамичен съд с капак, който остави на масата за пикник, опряна на стената на къщата. Остана там за момент, после разкърши рамене и бавно слезе по стъпалата, които я деляха от съпруга ѝ. Уви ръце около кръста му, притисна се в него и промълви: