Право на милосърдие

Харди върна капака на мястото му и отпи от бирата си.

— Глобалното затопляне на климата е далеч по-тежък проблем — ухили се той. — Както киселинните дъждове и жестокостта в рекламите… Мога да ти изброя още стотина такива проблеми… Но като си толкова учен, я кажи как да обърна пилето без да вдигам капака?

— Много просто — отвърна Глицки. — Вдигаш го само веднъж. Обръщаш пилето и толкоз. След половин час е готово. На практика точно затова са измислили тези съдове. Един куп учени с блестящи умове са работили денонощно, за да ти спестят досадното наглеждане на пилето през минута-две.

— Но това ми е в кръвта — рече Харди. — Аз имам нужда да наглеждам нещата, да бъда сигурен, че ги държа под контрол. И мисля, че се справям добре…

Глицки стана и пристъпи към барбекюто.

— Вече можеш да го обърнеш, отдолу е готово. После сядай да си пиеш бирата и не пипай капака…

Харди се зае с обръщането на парчетата пиле, получили приятен златист загар.

— Не го правя, защото ти ми нареди — промърмори той. — Като гледам отделните парчета, аз също съм на мнение, че са готови…

— Наполовина — поправи го Глицки.

Харди седна на пейката.

— Окей, сядам да си пия бирата — рече. — Между другото, какво се чува за случая Греъм Русо?

— Между другото, значи…

— Седнах да се отпусна, точно както ми препоръча — кимна Харди. — А какво друго може да ми мине през главата в момент на отпускане, ако не мисъл за някой клиент?

Глицки се върна на мястото си и отново възседна пейката.

— Аз пък си позволих да допусна, че жена ти ме е поканила, защото е възхитена от поведението ми предишния път — промърмори той.

— Може би и това е вярно — кимна Харди. — Макар че е пълна загадка за повечето от нас. Но след като вече си тук…

— Вече съм тук, но не ми се говори за работа — сериозно го погледна Глицки.

Харди беше чувал този отказ поне в десетина вариации и знаеше, че обикновено не означава нищо. Трябваше просто да прояви малко търпение, да не притиска приятеля си. Ако иска да му каже нещо, той сам ще го направи. А ако не иска, няма сила на света, която да го принуди…

Надигна бутилката, после понечи да стане и да провери пилето, но навреме се овладя.

— Какво става с „Джайънтс“? — небрежно подхвърли той.

Но лейтенантът очевидно не го чу, защото тръсна глава и въздъхна:

— Този път няма да мога да ти кажа нищо, Диз. Около случая се завъртат големи игри…

— Пауъл?

Глицки само сви рамене. Което означаваше, че въпросът е излишен. На много хора беше ясно, че Пауъл е взел решение да внесе делото в съда. Въпросът беше кога…

Не се надяваше да получи директен отговор на този въпрос, затова смени темата:

— Знаеше ли за жена му, или го научи от вестниците?

Репортер на едно от неделните издания се беше разровил в полицейските рапорти и беше открил, че на три пъти за последните шест седмици Лелънд и Хелън Тейлър бяха търсили помощта на полицията, настоявайки за изпращането на патрулна кола в имението им в Сийклиф.