66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Ингилейф спря да свири. Бе забелязала шокираната физиономия на Магнъс.
— Какво четеш? — попита тя.
Магнъс й показа предната корица.
— О, това съм го чела. Не е лошо. Харесвам този автор.
— Не бях попадал на нищо негово досега.
— Доста е добър. Малко прилича на Стайнбек, но не е чак толкова талантлив. Чела съм почти всичко негово. Ти как така изведнъж се реши? И какъв беше този „Исус“?
Магнъс разказа на Ингилейф за посещението си при Унур. Стана му малко гузно, че не й каза още отначало, но тя явно го разбираше и не започна да го разпитва за връзката на Унур и баща му, за което Магнъс й бе благодарен.
— Помня я тази глава — каза Ингилейф. — Значи според онази жена, човекът, който е убил бащата на Бенедикт е бил твой прадядо?
— Да. Казвал се е Гунар.
— Ти помниш ли го? Беше ли жив, когато отиде в Бярнархьофн?
— Не. Беше умрял преди много време. Не знам почти нищо за него. Освен как е умрял.
— И как?
— Чувала ли си за Главата на Буланд?
— Това беше на полуостров Снайфелс, нали? Не съм ходила там.
— Там е, да. Не е далеч от фермата на дядо ми. Това е едно от местата, за които се носят легенди. Пътят от Грундарфиордур до Олафсвик минава оттам. Преди пасажа беше много тесен, а и сега е доста страшничко, или поне беше през осемдесетте. Казват, че прадядо ми се подхлъзнал и паднал. Бил на кон.
— И никой не ти е казал, че е бил заподозрян в убийство?
— Не. Но пък баба ми и дядо ми едва ли биха ми казали. Отидох да живея с татко на дванайсет години, а той никога не говореше за семейството на майка ми. Какво знаеш за този Бенедикт Йоханесон?
— Не много. Писал е през шейсетте и седемдесетте. Мисля, че това е една от последните му книги.
Магнъс отметна корицата.
— Издадена е през 1985-а.
— Значи, да. Мисля, че е умрял по това време. Дори май е бил убит. Всъщност, сигурна съм. Ще го проверя в Гугъл.
Ингилейф взе лаптопа си и след известно цъкане стигна до статията за Бенедикт Йоханесон в исландската уикипедия. Роден през 1926 г., умрял през 1985-а. Детството си прекарал в родната ферма на полуостров Снайфелс. Учил исландски в Исландския университет и живял в Рейкявик. Има публикувани десетина романа, последният от които „Пустошта и човекът“, както и няколко сборника разкази.
— Те са много хубави — каза Ингилейф. — По ми харесаха от романите, макар че не са толкова популярни.
Продължиха да четат.
— Гледай! — възкликна Ингилейф, сочейки към параграф, посветен на смъртта на писателя.
Магнъс още не бе стигнал дотам, но прескочи няколко реда и прочете текста.
— Стига бе!
През 1985 г. Бенедикт Йоханесон бил намерен убит в дома си в Рейкявик. Полицията не открила извършителя. Предполага се, че е бил крадец.
— Ето, господин детектив — каза Ингилейф. — Това е нещо, за което можеш да се закачиш.
ГЛАВА 18
Август, 1942 г.
Хилдур усети болка в гърба, докато обръщаше сеното. Брат й Бенедикт бе на двайсетина метра от нея и поваляше високата тучна трева с ритмични движения на косата. Хилдур погледна нагоре към бърдото Бярнархьофн. От другата страна на планината се събираха черни облаци в готовност за атака. Бяха окосили едва половината от ливадата и не им оставаше много време, ако искаха да приберат всичко преди зимата. Косенето на сеното бе лесната част. Трудната бе да го изсушат и да го приберат в плевнята. Редицата купи зад гърба й свидетелстваха за положените досега усилия.
Тя видя конник, който се приближаваше през полето от лава — Халгримур. Той бе на седемнайсет и въпреки че не беше висок, раменете му вече се разширяваха. Някои от момичетата в областта дори го намираха за привлекателен, от което Хилдур направо изпитваше погнуса. Изненада се, когато го видя да спира при по-малкия й брат. Обикновено двамата просто се подминаваха.
— Здрасти, Бени!
Бенедикт спря за момент и се изправи.
— Здрасти, Хали.
— От какъв зор го събирате това сено? Нали уж продадохте фермата?
— Новият собственик ще трябва да храни овцете си през зимата.
— Ха! Той е от Лаксардалур, нали? Не може ли да си донесе сено?
Бенедикт сви рамене при тази глупава забележка и отново стисна косата.
— Чувам, че майка ти е купила магазина за дрехи в града — каза Халгримур.