Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Топлите устни откриха врата ми.
— Единствените хора присъстващи тук са или за забавление, или за храна — измърмори той с дрезгав шепот в мрака. — Ти за какво си?
Дъхът, който погали тила и раменете ми беше достатъчен, че да ускори пулса ми, да накара мускулите в тялото ми да се затегнат. Той вдиша аромата ми дълбоко и аз се напрегнах, разкъсвана между страх и желание. На проклятието не му пукаше, че това не беше Мирча, когото познавах, че това беше вампир-повелител, който нямаше защо да ме защитава. Не разбираше, че го вълнуваше само това да задоволи любопитството си за това, което се беше случило в театъра. Не му пукаше, че може да е гладен.
— Тук съм да те предупредя. Ти си в опасност. — Прозвуча неубедително дори за моите уши, но имаше толкова много неща, които не можех да му кажа, че това бе почти единственото нещо, което ми оставаше като възможност.
— Да, зная. Дмитрий наблюдава. И той не освобождава жертвата си лесно. Трябва да сме убедителни, нали?
Видях проблясък на горещина в очите му, преди ръката му да се плъзне зад главата ми и топлата му уста се стовари върху моята. Очаквах страст, а не прилива на поразително облекчение, който ме изпълни и се превърна в странна и хрисима радост. Беше сякаш бях задържала дъха си прекалено дълго и най-накрая си позволих да дишам. Ръцете ми се увиха рефлексивно, където лежаха върху гърдите му и за един дълъг момент останах неподвижна, оставяйки се да бъда целувана. После ръката му се премести от рамото му и продължи да се свлича надолу по тялото му до топлото, гладко и подпухнало бедро. Не исках да прилича на милувка, но се случи. Една широка длан обви талията ми, един топъл език се плъзна между устните ми и проклятието се пробуди.
То беше разликата между запалена клечка кибрит и голям огън на открито. Вдишах накъсана глътка въздух и го промуших навътре в тялото си. Огън се просмукваше в целувката, събран между телата ни и се разливаше по кожата ни, препращайки дъжд от искри по мен. Беше по-хубаво, отколкото си мислех: силно и твърдо, горещо и яростно. Ръцете ми сякаш съществуваха само за да се заравят в тази гъста, тъмна коса, а устата ми само, за да вкусва този сладък език.
Мощни ръце ме повдигнаха и той ме опря в стената; после се поглъщахме един друг с тръпнещ, отчаян глад. Ръката му се затегна върху талията ми, краката му се отместиха, за да направят място за моите, докосвайки горната част на бедрото ми до топлата, мускулна плът на неговото бедро. Копнеех да го усетя у себе си, и точно като момичето, внезапно не ми пукаше за хората наоколо, или за обезпокояващите звукове, които издавах. Исках го до болка, която заплашваше да ме унищожи.
Целувката най-накрая прекъсна заради липсата на въздух от моя страна и аз притиснах бузата си срещу гърдите на Мирча, задъхвайки се. Ароматът на бор, на който винаги ухаеше, ме погълна — беше сякаш можех да видя гората, зелена и дълбока, разполагаща се под нощното небе. Вдишах срещу горещината на тялото му и се почувствах слаба. Единственото нещо, което ме държеше беше силата му, която ме притискаше срещу стената, притискайки го срещу мен.
Мирча се отдръпна след момент, треперейки, и някак си намери краката ми.
— Изглежда имаш неописуем брой таланти, малка вещице.
Каквото и да можех да възпроизведа в отговор, заседна в гърлото ми, когато забелязах какво носеше. Дрехите му от театъра изглеждаха малко старовремски, но това беше черешката на тортата. Ръцете ми бяха потънали във винено сако достатъчно широко, че да прилича на мантия. Беше направено от богата, тежка вълна с копринена нишка, украсено с дебел сектор от златна бродерия. Падаше малко под коленете му, докосвайки върха на тъмно кафяви ботуши. Горната одежда се отваряше, за да разкрие малка, кафява вътрешна роба, толкова мека, че трябваше да е направена от кашмир. Беше широка, но достатъчно лека, че да обвие около тялото му, откроявайки остро изразените мускули на гърдите му, дългите крака, прибраните бедра, и голямата тежест на чатала му. Помислих, че е традиционална аристократична румънска рокля, достатъчно странна, че да му отива. Но се съмнявах, че я е избрал заради модата. Мирча предпочиташе обикновените дрехи, които изпъкваха с великолепни кройки. Тази вечер той правеше изявление, костюма му бе далеч по-силен фактор за потеклото му от вехторията, която беше носил на театъра. Драконите на жилетката му бяха почти невидими — почти предположих, че вампирско зрение ги е избрало безпроблемно — фина добавка към семейния му символ. Преди те шептяха да припомнят ранга му, сегашния му костюм го крещеше. Зачудих се за кой беше съобщението и защо му се налагаше да изглежда като варварски шев наоколо. Впечатлението беше още по-голямо заради сабята, която висеше от позлатения му колан на талията му. Златните рубини, които блестяха притъпено в слабата светлина, тежки и очевидно стари, като нещо извън съкровището на кръстоносец. Както сигурно и беше. Никога не бях виждала Мирча да носи оръжие — когато си вампир-повелител, това е малко излишно — и се разтревожих.