Златото на краля

Приседнах малко настрани със Себастиан Копонс и с ковчежника Олмедийя. Въпреки че той продължаваше да се държи неприязнено както винаги, аз приех за свое морално задължение да полагам известни грижи за него, след като беше попаднал в подобна компания. Споделяхме виното от меха и провизиите, и макар че нито старият войник от Уеска, нито чиновникът от кралската хазна бяха хора на многото (нито дори на малкото) думи, аз гледах да стоя близо до тях от чувство на преданост. Към Копонс — заради това, което бяхме преживели заедно във Фландрия, към Олмедийя — заради обстоятелствата. Що се отнася до капитан Алатристе, той прекара дванайсетте левги плаване, както той си знаеше — седнал неизменно на кърмата до шкипера, придремвайки сегиз-тогиз за кратко (когато го правеше, закриваше лицето си с шапката, все едно е на пост и не иска да го видят заспал), и почти без да откъсне очи от мъжете. Изучаваше ги внимателно един по един, сякаш по този начин вникваше в качествата и пороците им с цел да ги опознае по-добре. Следеше съсредоточено как се хранят, как се прозяват, как спят, не пропускаше и възгласите, които надаваха, докато събрани на групички хвърляха картите и проиграваха с тестето на Гусман Рамирес това, което още не притежаваха. Отваряше си очите да разбере кой пие много и кой пие малко, кой е бъбривец и самохвалко, кой е мълчаливец; не подминаваше ругатните на Енрикес Левичаря, гръмогласния смях на мулата Кампусано и неподвижната фигура на Сарамаго Португалеца, който, излегнат върху плаща си, през цялото време четеше крайно мудно някаква книга. Имаше такива, които бяха мълчаливи и потайни, като Кавалера от Илйескас, моряка Суарес или бискаеца Маскаруа, но имаше и груби и неспокойни като Бартоло Кагафуего, който не познаваше никого и чиито опити да завърже разговор пропадаха един след друг. Не липсваха и такива, които бяха духовити и сладкодумни, като например Панчо Буйяс или сутеньорът Хуан Еслава, винаги в прекрасно настроение, който се беше посветил да разяснява на побратимите си, при това с най-големи подробности, свойствата на праха от рог на носорог, подсилващи мъжествеността (изпитани от него самия, твърдеше той). Някои бяха с по-чепат нрав, като контето Хинесильо Хубавеца с двусмислената усмивка и опасния поглед, Андресито Петдесетте удара, който все плюеше през зъби, или пък коварни типове като юначагата от Галеоните с лице, накълцано не по вина на бръснаря. И така, нашата лодка се носеше надолу по реката, един разказваше приключения, свързани с жени и пари, друг ведно с приятелчетата си проклинаше заровете, които хвърляха, за да убият времето, трети пък разправяше истории, истински или измислени, от войнишкия живот, в които включваше Ронсесвайес и мимоходом още два-три похода от времето на Вириато53. Всичко това беше гарнирано с полагащите си „пусто да остане“, „мътните да го вземат“, и прочие украшения и хиперболи.