Безбожникът [bg]

— Да, точно след като пристигнаха. Леонид ми даде пари, прати ме в града и ми каза да се повеселя по кръчмите и да потърся дебелата си приятелка.

Теламон се облегна на твърдата тухлена стена. Усещаше въздействието на виното. Тази сутрин беше спал до късно, но все още се усещаше сънлив и замаян. Не беше имал възможност да размисли върху ужасните събития от предишната нощ; когато царските командири най-после влязоха в дворцовите кухни, намериха още три тела. Александър вече беше съчинил прокламацията, с която даваше своето обяснение за случилото се и беше наредил да я разгласят из града. Теламон затвори очи. Надяваше се, че може да осъществи онова, което беше обещал на Александър, но за момента то трябваше да почака.

— Свърши ли с мен?

— Не, не още. Касандра, застани до вратата. Моля те! — каза Теламон.

Тя въздъхна, стана и се подчини.

— Слушай ме добре — започна лекарят. — Помниш ли нощта, през която умря Леонид?

— Да, той и Агатон бяха ходили до една винопродавница в града, третият си остана тук. Върнаха се по малките часове, и двамата лъхаха на вино, а Леонид едва ходеше — вратарят посочи към павираната пътека. — Можеха да влязат през главния вход, но минаха през страничния. Вътре има складове, кухни и стълби.

— Какво стана после?

— Прибрах се в къщичката си и съм задрямал. Внезапно чух страничната врата да се отваря. Любопитен да разбера какво става, излязох в градината. Увит в наметалото си, Леонид потъна в мрака.

— Откъде знаеш, че е бил Леонид?

— Трябва да е бил той, защото излезе, но не се върна, а открих трупа му в басейна.

— Но когато излизаше, разпозна ли го?

— Беше си сложил широката наметка, която е украсена по врата с кожа и по нея висят медальони.

— А когато откри трупа?

— Минах през страничната врата. Харна спеше долу, в помещението за миене на съдове. Има сламеник под масата. Скочи като кученце. Когато й казах какво съм видял, се уплаши и хукна нагоре. Двамата командири слязоха — той сви рамене. — Останалото го знаеш. Трупът беше изваден и отнесен обратно в къщата. Дойдоха някакви управници с намръщени лица, претърсиха къщата, разговаряха с двамата македонци и отнесоха трупа.

— Аха. Хората на Аристандър?

— Кои? — запита вратарят.

— Няма значение — Теламон се изправи. — Хайде, покажи ми басейна.

— Аз трябва ли да стоя още тук, господарю? — попита Касандра.

— Не се заяждай! — отвърна Теламон. — Стой, слушай и наблюдавай.

Вратарят го поведе между дърветата, където нямаше алея, а само отъпкани пътеки сред тревата и прещипа. Отминаха къщата от напукани тухли и ронещи се плочи, чиито дървени стрехи бяха очукани и гнили. Отстрани тръгваше пътека, която водеше до странична врата, боядисана в мръснозелено. Теламон изруга, когато един храст одра крака му. Минаха през малка група дървета, останки от крушовата градина. Вратарят спря и раздели високата трева. Басейнът беше покрит с жабуняк и миришеше на гнило. Мухи и комари бръмчаха над него. Беше около три метра дълъг и два метра широк, но тухлените му ръбове отдавна бяха оронени.