Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Туралиън се бореше с двама орки и тъкмо бе приковал единия в земята с чука си, и получи силен удар в щита си от другия. Трети орк се спусна към него и почти го свали от коня. Той бе твърде близо, за да замахне с оръжие към него и се наложи Туралиън да го отблъсне с глава, тежкият му шлем се заби в челото и носа на орка и го зашемети. Туралиън изблъска замаяния орк от коня си върху третия си противник и се възползва от шанса да им нанесе по няколко силни удара. Никой от тях нямаше да може да се изправи отново.

Той избърса водата от предната част на шлема си и за секунда вдигна очи към гъстите сиви облаци, надвиснали над тях. Нямаше признаци дъждът скоро да спре, макар че вероятно това бе за добро. Поне сега огньовете бяха потушени и нямаше изгледи да пламнат отново. Той предполагаше, че ще може да се бие в такова влажно и тежко време, стига да успее да предотврати опожаряването на земята на елфите.

Малко встрани от него Кадгар размахваше меч и жезъл. Магьосникът беше изразходвал магията си, за да призове силната буря, която се разрази над цялата граница на Куел’Талас, но доказа, че е и достатъчно смъртоносен с по-обикновени оръжия, затова Туралиън реши да не губи време в притеснения за другаря си. Освен това той имаше достатъчно противници, за да се фокусира върху собственото си оцеляване.

Той тъкмо се обърна към двамата орки от лявата му страна, когато единият от тях се скова, потрепери и се свлече на земята със забита в гърлото стрела. Туралиън разпозна стрелата и се усмихна. И наистина само след миг пред него се появи ловката млада жена, която бе отметнала качулката си назад, въпреки поройния дъжд. Дългите й заострени уши стърчаха изпод златистата й грива, която заобикаляше красивото й лице. Някак си дъждът не я докосваше, а се стичаше около нея и Туралиън не беше сигурен дали това се дължи на някаква елфска магия или просто на силата на естествената й хубост.