Бавачката на ангели [bg]

– Всичко наред ли е?

Той кимна и седна на стола си.

– Това е недостатъкът на работата ми. Човек никога не е свободен, дори когато е на почивка.

Ерика изхъмка в съгласие. Не искаше да се впуска в дискусии относно политическата дейност на Йон. Мнението ѝ щеше да си проличи, така че съществуваше риск да влязат в конфликт и тя да не научи нищо повече.

Вместо това отново хвана химикалката.

– Инез как се държеше с учениците?

– Инез? – повтори Йон, избягвайки погледа ѝ. – Не я виждахме много. Беше заета с домакинството и с грижите за малката си дъщеря.

– Все пак трябва да сте имали някакво отношение към нея. Добре знам как изглежда къщата и както споменах, не е толкова голяма, така че сигурно сте се засичали доста често.

– Разбира се, че виждахме Инез. Но тя беше мълчалива и наплашена. Не се интересуваше от нас и ние не се интересувахме от нея.

– Май и мъжът ѝ не се е интересувал много от нея?

– Така е. Не мога да си обясня как мъж като него е успял да създаде четири деца. Шегувахме се, че сигурно става дума за непорочни зачатия.

Йон се усмихна накриво.

– Какво беше мнението ти за двамата учители?

– Големи образи. Бяха добри учители, но Пер-Арне беше бивш военен и се държеше дори по-строго от Рюне, ако това изобщо е възможно.

– А другият?

– Уве, да... В него имаше нещо гнило. Според преобладаващото мнение беше прикрит педераст. Чудно дали е излязъл на светло.

Ерика я напуши смях. Представи си Лайза с изкуствените мигли и красивия копринен халат.

– Възможно е – каза тя и се усмихна.

Йон я погледна въпросително, но тя го остави да се чуди. Не беше нейна работа да го информира за живота на Лайза, а освен това знаеше какво мнение имат Приятелите на Швеция за хомосексуалните.

– Но не помниш нищо по-конкретно за тях?

– Не, нищо. Между учителите, учениците и семейството имаше ясни граници. Всяка група си знаеше мястото.

Също като в политическите възгледи на партията ти, помисли си Ерика и прехапа език, за да не направи коментар. Усети, че Йон започна да става нетърпелив, затова зададе последния си въпрос.

– Според един от хората, с които разговарях, нощем в къщата са се чували странни звуци. Спомняш ли си нещо такова?

Йон се сепна.

– Кой ти го каза?

– Няма значение.

– Това са глупости – каза Йон и се изправи.

– Значи, не знаеш за такова нещо? – попита Ерика и го погледна внимателно.

– Изобщо. А сега, за съжаление, трябва да проведа няколко разговора.

Ерика разбра, че не бива да настоява повече, поне не точно сега.