Бавачката на ангели [bg]

Вратата беше подпряна с дървена обувка на цветя и Ерика пъхна глава в антрето.

– Ехо? – викна тя.

Отвътре се чу шум и след миг Йон Холм се появи с кухненска кърпа в ръце.

– Извинявай, да не прекъсвам вечерята ви? – попита Ерика.

Той погледна кърпата.

– Съвсем не. Просто си миех ръцете. Мога ли да помогна с нещо?

– Казвам се Ерика Фалк и работя по една книга...

– Аха, ти ли си прочутата писателка от Фелбака? Влез в кухнята, мога да те почерпя чаша кафе – каза той и се усмихна топло. – Какво те води насам?

Настаниха се до кухненската маса и Ерика каза:

– Искам да напиша книга за събитията на остров Вальо.

Стори ѝ се, че долови известно притеснение в сините му очи, но то изчезна толкова бързо, че спокойно можеше и да си е въобразила.

– Изведнъж всички почнаха да се интересуват от Вальо. Ако правилно съм разтълкувал местните слухове, по-рано днес съм говорил със съпруга ти.

– Да, омъжена съм за полицай. Патрик Хедстрьом.

– Заедно с него имаше и един доста... интересен образ.

Не беше трудно да се досети за кого говори той.

– Значи, си имал честта да се срещнеш с Бертил Мелберг, мъжа, мита, легендата?

Йон се засмя и Ерика усети как чарът му ѝ влияе. Това я подразни. Ненавиждаше всичко, в което вярваха Йон и партията му, но на живо той изглеждаше по-скоро приятен и безобиден. Дори очарователен.

– И преди съм срещал такива като него. Мъжът ти, от друга страна, изглежда, си разбира от работата.

– Вярно, че не съм обективна, но той е добър полицай. Не спира да рови, докато не открие това, което иска да знае. Точно като мен.

– Заедно сигурно сте опасна комбинация.

Йон отново се усмихна, разкривайки две перфектни трапчинки.

– Да, може би. Но понякога се случва човек да удари на камък. През годините периодично се захващам да проучвам това изчезване и сега отново е настъпил такъв момент.

– И от това ще стане книга?

В погледа на Йон отново проблесна леко безпокойство.

– Така смятам. Имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса? – попита тя и извади лист и химикалка.

Йон като че се поколеба за миг, но после каза:

– Няма проблеми. Но както обясних на мъжа ти и колегата му, не мога да допринеса с кой знае какво.

– Научих, че между членовете на семейство Елвандер е имало конфликти.

– Конфликти?

– Да, децата на Рюне, изглежда, не са обичали много мащехата си?

– Ние, учениците, не бяхме замесени в техните отношения.

– Но училището е било толкова малко. Невъзможно е да не сте забелязали каква е била ситуацията в семейството.

– Това не ни интересуваше. Не искахме да имаме нищо общо с тях. Достатъчно лошо беше, че трябваше да търпим Рюне.

Йон, изглежда, съжаляваше, че се е съгласил да отговаря на въпросите ѝ. Изправи рамене и се размърда нервно, което настърви Ерика още повече. Очевидно нещо около интерната притесняваше Йон.

– Ами Анели? Шестнайсетгодишно момиче и куп момчета в пубертета. Как се погаждахте?