Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

— Искам да ви покажа нещо — каза тя, извади няколко снимки от куфарчето си и ги сложи на голямата сгъваема маса между нея и агент Уилямс.

Робърт и Карлос насочиха внимание към фотографиите.

Както беше направила във временния им кабинет, агент Фишър раздели снимките на три групи — жертви, разрези и местопрестъпления.

— Вчера във вашия кабинет — започна тя — вие, момчета, споменахте за вероятността убиецът да е толкова луд, че да вижда убийството като форма на изкуство, помните ли? — Агент Фишър кимна на Гарсия. — Вероятността, че той смята местопрестъпленията като за платна, нещо като витрина за работата си.

Карлос изглеждаше стъписан. Трудно му беше да повярва, че агент Фишър е обърнала внимание на нещо, което е казал той, още по-малко, че е мислила по него.

— Щом се настанихме в нашия кабинет — продължи тя, — се заловихме отново да преглеждаме някои материали, включително всички снимки от първите две местопрестъпления на Хирурга. — Погледът й се плъзна към фотографиите на масата, привличайки със себе си и погледите на другите. — И мисля, че може би попаднахме на нещо.

— Нещо? — Гарсия се наведе напред и сложи лакти на коленете си. — Нещо, което може да свърже първите две местопрестъпления с теорията за изкуство?

— Възможно е.

Дори въздухът в частния самолет сякаш застана неподвижно в очакване.

— Вчера ти каза нещо, което непрекъснато се въртеше в главата ми — обърна се агент Фишър към Гарсия.

— Какво? — попита той.

— Че макар да сме разчели изразите на латински, още не сме разгадали какъв е техният смисъл. Затова докато разглеждах отново снимките от първите две местопрестъпления, осъзнах, че си прав. Заслепени от нашата първоначална версия, ние вероятно направихме сериозна грешка. — В гласа й прозвуча нещо като извинение. — Грешката беше, че гледахме само жертвите и пренебрегнахме всичко друго.

— Всичко друго? — попита Гарсия. — Например самото местопрестъпление?

— Именно. Единствената ни грижа винаги беше жертвата. — Агент Фишър вдигна дясната си ръка да им направи знак да почакат. — Нека задам на всички един въпрос. Обичате ли изкуството? Четете ли за него, посещавате ли галерии, музеи, изложби, такива неща?

— Не съвсем — отговори Карлос.

— Рядко — призна Хънтър.

— Защо? — попита Гарсия.

Агент Фишър извади от куфарчето си три разпечатки, които беше свалила от интернет. Никоя от тях не беше свързана с местопрестъпленията или жертвите.

— И аз никога не съм била запалена по изкуството — каза тя. — Но вчера във вашия кабинет ти спомена, че изкуството е субективно. Зависи от гледната точка.

Агент Фишър сложи на масата първата снимка, която показваше идеално оправено легло с чисти бели чаршафи в средата на мръсна и разхвърляна стая.

— Онова, което изглежда като изкуство в очите на един…

Тя показа втората разпечатка, която изобразяваше точно обратното на първата — разхвърляно и мръсно легло в средата на абсолютно бяла, стерилна стая.

— … може да изглежда пълен боклук в очите на друг.

Последната от трите снимки показваше точно това — купчина боклук, струпан в средата на художествена галерия.

Когато агент Фишър сложи разпечатките на масата, лицата на детективите придобиха още по-замислен вид.

— Това са само три примера, но художествените галерии почти навсякъде са отрупани с подобни неща. В миналото хората са ценели високо изкуството, но в нашия съвременен свят, почти всичко може да се смята за изкуство. Тази купчина боклук — тя посочи последната от трите разпечатки, — е продадена за половин милион долара.

— Не може да бъде! — Гарсия изглеждаше изненадан и в същото време възмутен. — Определено съм си сбъркал професията, защото това мога да го правя.

Агент Фишър остави разпечатките на масата и избра една снимка от купчината с жертвите.

— И така, като имам предвид това, както казах, вероятно направихме сериозна грешка, като гледахме само жертвите. Ето например първата жертва. — Тя показа снимката, която беше избрала — Кристин Ривърс в цял ръст, легнала на мръсния под на бараката. Останалата част на бараката не се виждаше. — Ако изолирате жертвата, вижда се това.

Агент Фишър върна снимката на масата и избра друга, този път от купчината с местопрестъпленията. Трупът на Кристин Ривърс беше заснет в общ план, на фона на стени, изрисувани с ярки графити и под, отрупан с разноцветни боклуци. Ерика отстъпи няколко крачки назад, застана в средната зона и показа снимката на другите.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?