700 метра под земята [bg]

Складът бе доста пострадал от времето и някои от тухлите изглеждаха сякаш всеки миг ще се разпаднат, част от асфалтовата настилка на паркинга липсваше и поне половината коли бяха със свалени гуми. Всичко това напомняше на Мърсър за някое автогробище в Лос Анджелис, само дето когато слезе от пикапа го посрещна не негърски рап, а индийска синтезаторна музика, която звучеше като мяученето на хвърлени в чувал котки.

— Дом, сладък дом — въздъхна Сайкс, докато измъкваше туловището си от тойотата.

— Има приятни постапокалиптични вибрации — каза Мърсър. — Харесва ми.

— Не смятам да харча изкараните с кървава пот пари за стая в „Интерконтинентал“. Ще ти покажа къде можеш да се настаниш и после отваряме уискито.

Жилищното помещение, макар и спартанско, бе доста удобно, имаше дори душ и достатъчно топла вода, та Мърсър да отмие двайсет и двата часа застоял въздух в самолета и да отпусне схванатите си мускули. За толкова кратко време преди полета бе успял да намери само място в туристическа класа на полета от Лондон до Ню Делхи.

Откри Сайкс и други трима американци в оперативния център, който освен това изпълняваше функцията на всекидневна. Тук имаше няколко дивана, телевизор с плосък екран, окачен на висящ от тавана статив, и игрова конзола сони PS-4, поставена на циментовия под. Стените бяха облепени с плакати на туристически дестинации, на повечето жени по бикини се изтягаха върху снежнобели пясъци, но освен това видя и карти на Кабул и различни райони на Афганистан. Светлината струеше от жълтеникави монтажни лампи, насочени към тавана.

Навремето складът бе ползван от търговец на подправки и дори сега, след години, тук все още се долавяха ориенталски ухания — шафран, канела и, разбира се, ароматът на суров опиум, с който всъщност бе изкарвал прехраната си съдържателят.

Бутилката уиски бе поставена на една дъска, която американците използваха за бар, сред други алкохолни питиета, повечето от които бяха съвършено непознати на Мърсър — но в една страна, където алкохол купуват само чужденците, китайската водка и японският джин се приемаха с охота. Мърсър изстиска две лимонови резенчета в една чаша и наля водка догоре. Нямаше лед.

— Вземи си една от големите бутилки за вода — посъветва го Бук и махна към купчина шишета, струпани отстрани до бара. — Тук сме на почти две хиляди метра височина, а утре ще сме дори по-високо. Не искам да ти призлее от обезводняване.

Седеше на фотьойл, който отдавна бе изгубил истинската си тапицерия и бе заметнат с килим.

— И, Мърсър, надявам се, че няма да се обидиш, но нашите правила за сигурност изискват да не знаеш истинските имена на моите колеги. Но това са хората, които ще дойдат утре с нас на юг. Помниш ли кодовото название, което ти дадох, когато скочихме в онзи манастир в Тибет?