И се възправи сянка [bg]

Накрая майка й сякаш почти не забеляза как Кърл стисна ръката й. Сълзите й покапаха по отпуснатото й изтощено тяло. Погледите им се бяха срещнали само веднъж. За момент майка й като че ли я беше разпознала. Беше сграбчила малката ръка на Кърл, причинявайки й болка, и бе впила очи в нея, сякаш се опитваше да й съобщи нещо важно в последните си мигове на този свят.

Вземи колкото можеш от този живот, дъще моя — сякаш казваха очите й на Кърл за годините, които й предстояха. — Следвай само своя път!

След това беше потънала в съня на смъртта и я бяха погребали.

Кърл не си спомняше ясно и последвалите години, като че ли светът се бе оказал покрит от саван на забравата. От него бяха останали само откъслечни спомени.

Баща й стана мълчалив и озлобен — вече не приличаше на мъжа, който някога беше, и потъна в работата си на лекар. В къщата нямаше радост, щастие, смях. Чуваше се само скърцането на дъските на пода и всички се стараеха да стъпват тихо. А извън пределите на семейната им скръб през селото минаваха войници, жреци на Ман крещяха своите проповеди и заклеймяваха старата вяра, носеха се слухове за война и бунтове подобно на застрашителния тътен на далечна гръмотевица.

Когато беше на тринайсет, леля й и по-малките й сестри отпразнуваха съзряването й.

Леля й, която беше мъдра и с изтънчена красота, беше тази, която шепнешком обясни на Кърл какво правят лунните цикли с тялото й и научи всички как някой ден ще се превърнат в жени. В онази вечер, по време на празненството, тя подари на Кърл едно обикновено парче дърво. Каза й, че е чвор от паднала върба.

— Издялай го тази нощ — заръча й тя, — когато останеш сама. Довърши го, преди да легнеш да спиш.

— Какво да издялам? — учудено попита Кърл.

— Каквото желаеш, дъще на моята сестра. Каквото стопля сърцето ти.

Когато останалите си легнаха, тя седна върху дебелия килим пред огъня на камината, леко замаяна от ябълковия сайдер, който й бяха позволили да опита за пръв път, и с помощта на най-малкото резбарско ножче на баща си и камък за полиране започна да дялка парчето дърво по начина, който й се струваше най-подходящ. Часовете бързо отминаваха, огънят отслабна, докато накрая не остана само жарава, блещукаща със спомена за изчезналата топлина.

Тя се събуди пред огнището, където беше заспала. Все още беше нощ. Леля й я взе в прегръдките си. Жената я уви в одеяло и я отнесе в леглото. Двете сестри на Кърл спяха дълбоко в другото легло.