![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Ей, Маймуняк! — извика той. — Що не изключиш тая пущина?
Маймуняка не му обърна внимание.
— Хайде, време е за визитация — хилеше се той от горната площадка на стълбите. Някъде някой изкрещя. Дог Шварц потърка грамадните си лапи и се обърна към кретащия отзад ординарец.
— Идваш ли, Лег? Побързай, може да научиш нещо полезно.
Капитан Джут стоеше при щурвала. Течеше обичайното съвещание с господин Спинър, Кстаска и Алис. Всъщност говореха другите, а тя бе някъде другаде. Спомни си за капитан Франк, алтецианския космически вълк, който я бе учил да управлява кораб на неговия гравитокамион. Чудеше се какво ли е станало с него сега. Сигурно продължава да разкарва онези раздрънкани консерви от някоя планета до орбиталната й станция.
— ПЕНТАТОНИЧНИТЕ ГРУПИ СА РЕДОВНИ ПРИ ВСИЧКИ ЧЕСТОТИ НА ДИТИРАМБА — обясняваше Алис. — ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ВЗАИМОВРЪЗКА С ВАШИЯ ВЪЗЕЛ 513,00 Е МАЛКО ПО-ВИСОКА ОТ 75%.
— 513 е симетрично в другата полусфера — отвърна Кстаска.
Със същия успех можеха да разговарят и на фраски. А нищо чудно да беше точно така, помисли си Джут. Още малко и ще вземат да им порастат по още един чифт ръце и крака и ще тръгнат да пълзят по стените.
— Мамка му — промърмори тя.
— Капитане?
— Не, продължавайте — усмихна се тя. — След минутка се връщам.
Тампонът й се беше напоил. Усещаше го, студен и тежък, вътре в нея. Тя приседна и опря чело в студената, стоманена стена. Чувстваше, че се разболява. Струваше й се, че подпухва, боляха я всички кости. Пъхна пръсти и опипа края на тампона.
Тампоните не се изхабяват, освен ако не престанеш да ги подхранваш. Но по пръстите й имаше прясна кръв.
— Мамка му, мамка му, мамка му — повтаряше тя отново и отново, за да изкара навън натрупания мигновено страх. На всичко отгоре сега трябваше да си служи с обикновени салфетки, защото някой идиот бе забравил да зареди санитарната машина.
Когато се върна при щурвала, Алис все още обясняваше нещо за флуктуации и показваше графиките на екрана. Нямаше никаква причина Табита да прави това, в интерес на истината не го бе правила от няколко смени, но кой знае защо сега изведнъж се извърна и погледна към четящото устройство на корабната личност.
Устройството беше празно.
— Алис?
— КАПИТАНЕ?
Тя докосна ръба на процепа.
— Къде ти е пластината?
— В УСТРОЙСТВОТО, КАПИТАНЕ.
— Няма я там.
— МОМЕНТ ДА ПОГЛЕДНА — произнесе Алис. Лампичката над устройството премигна. — О, НАИСТИНА Я НЯМА. ГОРКАТА АЗ. ПИТАМ СЕ, КЪДЕ ЛИ СЪМ ОТИШЛА?
— Капитане, — обади се от монитора господин Спинър. — Само вие имате право да вземате пластината, но последния път не я върнахте.
— Никъде не съм я носила — ядоса се тя. Спинър я гледаше объркано. Виждаше в очилата му отражението на монитора с нейното лице на екрана.
Далечният край на булевард „Клатушкащият се кон“ беше съвсем пуст. Леглой се огледа с видимо безпокойство. Не му хареса прихлупеният таван, от който висяха сталактити, нито възкиселият мирис на изгоряло.
Тук не беше трудно да си припомниш, че корпусът на „Изобилие“ всъщност бе изграден от телесните секрети и слюнката на собствените си създатели. Когато преминаваха по моста над цепнатината, той бе споходен от страхливото опасение, че всеки миг отвътре ще изпълзи някой от тях и ще се втурне подире им със заплашително шипене. Дори вече дочуваше топуркането на мъничките им крака в мрака.
Дог и Маймуняка не се страхуваха. Дог разказваше вицове и се кискаше сам, а приятелчето му се озърташе за плъхове и стреляше с картечни откоси по тях.
— Тайнствената жена — произнесе пламенно Дог Шварц. — Уф, само да ми падне. О, майко.
Приближиха голям, полукръгъл портал, с височина десет метра. Отвъд него започваше просторна кухина, пълна с пустеещи сгради. Подът беше лепкав и мухлясал. Всички врати бяха разбити и зееха широко отворени. Дог ги поведе към една от тях, около която имаше няколко табели с предупреждения, че преминаването е опасно за здравето. Зад вратата имаше табло. Свиркайки си през зъби, Дог набра кода за достъп и вратата се отвори.
Отвътре сградата бе ярко осветена. Всичко беше бяло, лъскаво и чисто. Миришеше на дезинфектант.
Леглой спря и се огледа объркано. По коридора към тях крачеше най-обикновена медицинска сестра в бяла униформа. Не изглеждаше никак очарована, че ги вижда, макар че Дог й помаха с ръка, докато се изнизваха покрай нея.