Време на мъчения [bg]

— Един човек обаче се застъпи лично за теб, само пред мен.

Той се наведе към Грифин.

— Някои от нас биха те скопили и изгорили жив, ако разберат, че си бил с наша жена — прошепна той. — Добре го запомни.

Касандър потупа счупения крак на Грифин — по-силно от нужното — и го уведоми, че с интерес ще следи развитието му в бъдеще. Грифин предположи, че това е само израз, но впоследствие се оказа, че Касандър е говорел сериозно. Ето как на половината от излежаването на присъдата си в „Уорън“ — общо девет години след обжалването — Грифин получи съобщение от Отреза. Напомняха му, че все още има дълг към тях и че сега му се удава възможност да им направи услуга.

А именно: като превърне живота на Джеръм Бърнел в истински ад.

Което Грифин направи, подпомогнат от контрабандните доставки на наркотици, медикаменти и никотин, които редовно стигаха до него и които той използваше, за да се подсигури, като подкупва собствените си мъчители и ги пренасочва към Бърнел. Всяко нещо си имаше цена: от сексуалното насилие до плюенето в храната и Грифин надлежно плащаше за всичко, без да спори. Ала най-много обичаше сам да си върши работата, подпомаган при нужда от две приятелчета. Благодарение на това оставащите му години в „Уорън“ минаха повече от поносимо. Дори успя да задоволи влечението си към хомосексуално насилване, без никой да възрази.

Пастор Рики би се гордял с него.

Когато тази седмица Бърнел беше отвлечен от улиците на Портланд, дългът на Грифин най-после бе изплатен докрай. Всичко мина гладко и Отрезът дори възнагради усилията му с малка пачка, част от която той тъкмо прахосваше в „Портърхаус“, когато Чарли Паркър се появи.

Това го накара да си спомни всичко, което знаеше за този детектив, а то хич не беше хубаво, въпреки че, както вече стана ясно, не си падаше по конвенционалните методи за набиране на информация. Беше спестил най-лошото на Лусиъс и Джабал, но не вярваше, че репутацията на Паркър ще остане достатъчно дълго в тайна, не и в днешните времена. Отрезът може и да не желаеше да оставя следи, използвайки твърде много мобилни телефони и компютри, но и най-беглото проучване щеше да им разкрие достатъчно, за да ги разтревожи.

Паркър бе изчакал до самия край. И точно когато Грифин си мислеше, че го е накарал да млъкне, той бе хвърлил гранатата: Мъртвия крал. Работата беше там, че Грифин идея си нямаше кой е този Мъртъв крал. Просто бе чул името от едни типове в Хънтигнтън, които също си имаха проблеми с Отреза. Предвождаше ги Корт Лийбон, който беше изхвърлен от рокерската банда „Монголите“, задето… е, Грифин не беше сигурен защо са му посочили вратата, но знаеше, че е свързано с цялостната му неспособност да се разбира с други хора. Понастоящем Лийбон ухажваше „Бандитие“ заедно със собствената си малка банда от марионетки, които го бяха последвали и напуснали „Монголите“ и на които искаше по някакъв начин да демонстрира добрата си воля.