![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Грифин грабна лаптопа си и се залови да търси информация за Паркър. Не намери уебсайт. Що за човек в наши дни няма уебсайт, с който да рекламира бизнеса си, чудеше се Грифин, докато не му проблесна: човек, който няма нужда от такъв. Намери обаче някои данни в сайта на Асоциацията на частните детективи в Мейн, макар че контактите бяха ограничени до пощенска кутия и номер на мобилен телефон. Грифин въведе номера в телефона си, но веднага го изтри — не искаше Джабал или Лусиъс да вземат апарата му и да намерят номера на Паркър вътре. Вместо това откъсна парченце от едно меню за доставки, преписа номера върху него и го зарови между дребните монети в джоба си. Не възнамеряваше да се обади веднага на детектива; не и докато не се убедеше, че няма други възможности. Първо щеше да излезе и да поговори с някои хора за него.
Грифин допи бирата си, облекчи се и се изми. Главата му се въртеше от цял ден пиене. Посегна да вземе ключовете от колата си, замисли се за кратко дали не е твърде пиян, за да шофира, после реши, че щом размишлява по въпроса, явно не е, и потегли към Портланд.
38
Шейки проследи Грифин с поглед и се обади на Паркър, за да му съобщи, че обектът отново е на път. Въпреки указанията на Паркър, той беше последвал Шейки до дома му по собствена инициатива, най-вече защото му харесваше да има цел. Паркър отново му каза да се прибира, след като проглуши ухото му, задето се е изложил на риск.
— Мога да остана — отвърна Шейки, — не е студено.
Всъщност беше студено, но по стандартите на Шейки. Все пак той беше спал по улиците на Портланд през зимата. Едва не беше умрял тогава и не гореше от желание да повтори преживяването, но определено му помагаше да вижда нещата в друга перспектива.
Паркър за миг се изкуши да приеме, но после размисли. Двамата мъже с Грифин в „Портърхаус“ бяха видели Шейки и имаха едно наум. Може още да не го подозираха, но ако го видеха отново около себе си или Грифин, щяха да се разправят с него. В това той не се съмняваше ни най-малко.
И така, Шейки се прибра в дома си. Благодарение на намесата на Паркър и неговите приятели в града сега той живееше в субсидирана квартира близо до улица „Конгрес“, недалеч от жилището на Джеръм Бърнел. В сградата имаше пералня, библиотека с компютри и даже апарат за измерване на кръвно налягане, а точно пред нея — автобусна спирка, което още повече улесняваше живота му. Болният му крак вече напомняше, че зимата идва, а дългите часове следене на Харпър Грифин го бяха натоварили повече от обичайното. Шейки извади един бонбон от джоба си и го задъвка на път към най-близката спирка, където седна и зачака автобуса за Портланд.
През цялото време Лусиъс и Джабал го наблюдаваха от предните седалки на колата си, а на задната седеше трети човек, който размишляваше над всичко, което бе научил за този частен детектив Чарли Паркър.
39
Паркър се раздели с Ейнджъл и Луис и се върна в Скарбъроу. И той като Шейки усещаше наближаването на зимата. Скалпът го сърбеше на местата, където го бяха пронизали сачмите — сигурен предупредителен знак за пристъп на главоболие. Беше се научил да разчита сигналите на увреденото си тяло.
Взе няколко хапчета, направи си кафе и седна на верандата, за да го изпие, въпреки че вечерта беше малко по-хладна, отколкото би му се искало, и проклетата лява ръка не спираше да му го напомня. Въпреки това в Мейн човек се научаваше да се радва на удоволствията, когато може. През лятото блатата бъкаха от насекоми, а ако седнеше на верандата след падането на снега, щеше да се наложи да къртят леда от него и да натрошат костите му, за да го вместят в ковчега. Харесваше октомври и ноември. Това бяха неговите месеци.
Обади се на Мокси Кастин по мобилния си телефон и му разказа за срещата си с тримата мъже в „Портърхаус“, въпреки че му спести някои детайли от разменените реплики, защото по принцип не беше разумно да казваш на някого всичко особено ако е адвокат. А и не познаваше Кастин толкова добре, колкото Ейми Прайс, която се грижеше за неговите дела.
— Вярваш ли, че тези мъже имат нещо общо с изчезването на Бърнел? — попита Кастин.
— Не бяха от града и не изглеждаха така, сякаш планират разходка до пристанището по залез-слънце и вечеря в „Димило“. Ако бяхме в Дивия запад, щяха да стоят на върха на някоя канара и да следят дали някой е пратил шайка подире им.