Време на мъчения [bg]

36

Срещнаха се отново в „Голямата изгубена мечка“. Братята Фулчи паркираха от другата страна на улицата, за да могат да наблюдават вратата, а Паркър, Ейнджъл и Луис се настаниха в едно сепаре в дъното на заведението — всъщност, същото сепаре, в което бяха чули историята на Джеръм Бърнел. Паркър и Луис си взеха вино, Ейнджъл — бира. Всички имаха нужда от питие, защото двамата мъже в „Портърхаус“ ги бяха смутили твърде много. Паркър се чувстваше натежал и потиснат, като че ли току-що се измъкваше от буря с подгизнали дрехи, а небето отново заплашваше да излее порой върху му.

— Има три възможности — каза той. — Първо: да приемем, че Бърнел не просто е избягал само с дрехите на гърба си, но тези мъже нямат нищо общо с изчезването му, а фактът, че се мотаят с Грифин, е чисто съвпадение. Второ: отвлекли са Бърнел, но не са напуснали града, което означава, че Бърнел все още е някъде в Мейн или дори в Портланд. Някой да иска да отгатне третата?

— Те са ариергардът — отвърна Ейнджъл. — Някой друг е хванал Бърнел, а те са останали, за да се уверят, че никой от службата за пробация няма да го потърси.

— Но тогава се появихме ние — добави Луис.

— И им пуснахме стръв. Ти едва се сдържа да не обидиш майките им.

— Въобще не искам да виждам майките им. Рижият изглеждаше така, сякаш поне едната страна на семейството му прави секс с животни.

— А после им подхвърли Хапрър Грифин — каза Ейнджъл.

— Да, това не им хареса — продължи Луис. — Харпър също не остана доволен, съдейки по побледнялото му лице. Сега имат избор: да избягат и да зарежат Грифин да се оправя, или по-вероятното — да закопаят Грифин някъде и да се върнат, откъдето са дошли.

— Ако Грифин не е пълен тъпак, в момента ги умолява да го оставят жив — съгласи се Ейнджъл. — Може би ще се опита да им предложи да се разправи с нас вместо тях.

— Не изглеждаше да може да го направи.

— Малцина могат — обади се Паркър. — Ако не може да си държи устата затворена и не може да се справи с нас, за какво им е?

— За нищо — отвърна Луис. — Ти затова пусна кръв във водата, като подметна за Мъртвия крал. Мислиш, че Грифин може да се пречупи и да се обърне към нас.

— На това се надявам. Мислите ли, че ще стане?

— Не. Както казах в колата, мисля, че ще го убият.

Паркър отпи от виното си. Не му пукаше за Грифин, освен като за потенциална следа към местонахождението на Джеръм Бърнел. Но каквото и да знаеше, Грифин нямаше да го сподели доброволно — това бе станало ясно в мига, в който го видяха — и трябваше да го поставят в ситуация, в която единствената му разменна монета да е информацията, с която разполага и която може да спаси кожата му. Ако изключим това, Грифин беше жалко петно за човешкия род, което щеше да избледнее, щом си замине от този свят. Мъжете с него обаче бяха носители на по-голямо зло, вестители на онзи, който се наричаше Мъртвия крал.