Време на мъчения [bg]

По-късно, докато пиеха кафе в съседната зала, енориашите се чудеха как такъв устойчив човек като пастор Рики може да бъде принуден да падне толкова ниско — както в преносен смисъл, така и в буквален, защото го бяха намерили коленичил на пода. За Грифин това, разбира се, не беше изненада, защото двамата с пастора често бяха мразили педалите заедно. Човек трябва да познава деградацията, казваше пастор Рики, а Грифин с удоволствие трупаше опит, защото и двамата бяха на едно мнение относно педалите и техните низки дела.

Понякога, в по-просветлени, така да се каже, моменти, Грифин подозираше, че страда от известно объркване относно сексуалността си.

Беше израснал в Търли, пулсиращото сърце на окръг Пласи, което си беше основателна причина да си потърси друго място за живеене веднага щом му се удаде възможност. Бавно и не само по своя воля той пое на север, а поради липсата на каквито и да било умения се отдаде на дребни престъпления, от които постепенно премина към по-мащабни противозаконни прояви, за които също нямаше нужните качества — поради което и се оказа в щатския затвор на Мейн. Първата половина от присъдата премина тежко, а втората, макар и с перспективата за евентуално предсрочно освобождаване, не изглеждаше много по-обнадеждаващо. Тогава го потърси Отрезът.

Грифин беше израснал в Пласи и Отрезът му беше добре известен. Тъй като не беше много умен, а и все се опитваше да впечатли своя така наречен „екипаж“, дори бе имал глупостта да се конфронтира с част от техните момчетата, когато пътищата им се пресичаха в „Оуки“. Там започнаха и неприятностите му.

„Оуки“ се намираше по средата между Търли и Мортънсвил и беше популярно място за по-големите тийнейджъри заради либералното си отношение към личните карти, стига хлапетата да пиеха в задната зала и да реагираха адекватно на Звънеца, сигнализиращ появата на полиция. В „Оуки“ се въртяха всевъзможни сделки, на фона на които сервирането на алкохол на непълнолетни изглеждаше незначително нарушение на закона. Ако чуеха Звънеца, всички непълнолетни трябваше да излеят чашите си в пластмасовата кофа в ъгъла — тя имаше дупки на дъното и се оттичаше право в канала. След това бирата и концентратите биваха заменени с безалкохолно от диспенсера, поставен там именно с тази цел.